Джамбатиста дела Порта – вундеркинд от епохата на Ренесанса

Когато навършва 15 години, той съчинява първата комедия, както и научния трактат „Натурална магия“. Мнозина на тази възраст страдат от графомания в търсене на собственото „Аз“. Но съгласете се, че този 15-годишен юноша, създаващ труд, който, от една страна, разтърсва умовете на най-големите учени на Европа от XVI век, а от друга – смущава разума на свещениците и носи на автора си репутацията на чернокнижник, е достоен за внимание. А щом е така, разрешете да ви представим Джамбатиста дела Порта – вундеркинд от епохата на Ренесанса.

АКАДЕМИЯ НА ТАЙНИТЕ НА ПРИРОДАТА

Той е истински учен енциклопедист, един от първите в средновековна Европа: лекар, философ, драматург, математик, оптик, криптограф, алхимик и мистик, фанатик в своето дело. И то при положение, че произходът му – Дела Порта е роден в богато аристократично неаполитанско семейство, му позволява да не върши нищо, освен да се отдава по цял ден на насладите на живота. Още от дете обаче Джовани, както ласкаво го наричат домашните, предпочита различни удоволствия.

Той съчетава неимоверно любопитство към заобикалящия свят с неутолима жажда да си пъха носа в най-различни области на знанието. Затова няма нищо чудно, че на 22 години младежът, вместо да преследва хубавици, основава Академия на тайните на природата. Всеки, който иска да стане член на тази организация, трябва да разкрие някаква тайна на природата, която все още не е разгадана. Събранията на академиците преминават в най-строга секретност в дома на Джамбатиста. Заедно младите учени си блъскат главите над загадките на дъгата и движението на морските води, изясняват начините на превръщане на металите в злато, установяват причините за земетресенията и появата на комети, определят влиянието на небесните тела върху земните предмети и същества. Във всичко това те виждат естествена – и съвършено безопасна – магия.
Но Инквизицията, за която съществуването на Академията на тайните на природата скоро представа да бъде тайна, е на друго мнение. Затова Джамбатиста е изправен пред съда първо в Неапол, а след това и в Рим. Папата решително забранява Академията. Но интелектът на Дела Порта му прави огромно впечатление и младежът е освободен с напътствието в бъдеще да пише само комедии…

ПОДОБЕН НА СВИНЯ

Джамбатиста приема съвета и започва с това, че забелязва, че всички хора приличат на някакво животно. Неслучайно се казва – хитър като лисица, тромав като мечка, упорит като овен, предан като куче. Всяко животно е събирателен образ на човешки типаж, характер. Между другото и съвременните методики за ефективно запомняне на нови лица, фамилии и имена препоръчват да се търси сходство между хора и животни, растения, предмети. Но Дела Порта е първият, който подхожда към този факт от гледна точка на науката. Защото умението да се четат характери с оглед на навиците на хората, много му помага в лекарската му практика, която той не изоставя никога.

Той знае, че срамежливият, упоритият, нервен тип е истинско магаре. Подобният на свиня е груб, раздразнителен, недисциплиниран (уви, несправедливата съдба на тези раними и чистоплътни животни навеки е определена от трагичното несъответствие между външност и характер). Приличащият на гарван е дързък и безсрамен, „овнеподобният“ е срамежлив, плах и злобен. Анализирайки и класифицирайки характерите и образите, Дела Порта пише и най-знаменитият си научен безстелър – „Физиогномика“, актуален и днес.

ТЕЛЕСНИТЕ СОКОВЕ

Разбира се, Джамбатиста не забравя и наставленията на римския папа. Скоро изпод перото му се ражда комедията „Астролог“. За това колко се харесва тя на публиката, говори фактът, че последната постановка на пиесата е през 1773 г. в Лондон. С какво се обяснява тайната на успеха на комедията, неслязла от сцената в продължение на 200 години? Разбира се, с таланта на автора, както и с неговото негативно отношение към астрологията, която той прави обект на своите насмешки. За разлика от повечето си съвременници Дела Порта не вярва, че в момента на раждане на човека съдбата, наклонностите, навиците, външността, здравето му се определят от съчетанието на далечните планети.
„Всички тези неща – пише ученият, – се случват не заради планетите. Според мен те се определят от телесните сокове.“ При всеки човек този сок е особен, индивидуален. Свикналите да се трудят неуморно селяни са сухи и горещи. Те се хранят с груба храна и соковете, формиращи се в тялото им, са различни от тези при хората, които прекарват живота си в мързел и безделие.
„Обликът на човека е дар от небесата; не планетните небеса, а от Бога творец, даряващ и украсяващ човека с индивидуален характер“, пише Джамбатиста. Но ако като родителите си сте свикнали да държите в ръце мотика, а не гъше перо, това все още не е присъда. Джамбатиста е убеден, че всеки е способен на развитие и усъвършенстване. През живота се променят и соковете, и външността. Дела Порта се базира на житейския си опит: сред неговите познати има няколко души от низшето съсловие, „които със собствените си старания са се сдобили с мъдрост и са постигнали почести“.

КАМЕРА ОБСКУРА

Научен от горчивия си опит на общуване с инквизицията, Джамбатиста премълчава известно време някои от откритията си. Заради феноменалната разностранност на познанията му, заради страстта му към непонятните и ненужни според обикновените хора чертежи и прибори му се носи славата на чернокнижник. Той например дава идеята за създаването на телескопа. Много учени се опитват да приближат далечното и да увеличат микроскопичното, правейки множество удивителни открития. През 1470 г. например Леонардо да Винчи пише: „…Ако порталът на дадена сграда, площад или пейзаж са осветени от слънцето и ако на противоположната, неосветена от слънцето страна се постави затворена кутия с малък отвор, всички осветени от слънцето предмети ще хвърлят през отвора на противоположната стена на кутията своите истински, но обърнати образи“. Три четвърти век по-късно Дела Порта описва „камера обскура“, като за първи път употребява това название, и предлага да я усъвършенства. В отвора, през който преминават лъчите светлина, той предлага да се постави леща – тогава „върху бялата стена ще видим всичко много по-отчетливо, дори ще разпознаем чертите на лицето на хората, минаващи пред прозореца“. Търсенията си той излага в „Натурална магия“, разраснала се по онова време до 26 тома, и в книгата „За пречупването“, като по този начин става „прадядо“ на кинематографа и фотографията.

ВИНАГИ ПРЪВ

За сеньор Джамбатиста светът е огромна и чудесно устроена лаборатория, която неуморно му подава нов материал за изследване. Не им е лесно на съвременниците му: случва се да изобретят нещо и още не са се нарадвали, когато се оказва, че то вече е измислено от Джамбатиста. Подобен конфуз преживява френският дипломат Блез де Вижинер: неговият фундаментален труд по шифроване се оказва… допълнено копие на юношеска работа на Дела Порта. Дипломатът е потресен! А след почти 500 години също така потресени са създателите на филма „Гениалните изобретения“ по ВВС. Оказва се, че Джамбатиста дела Порта е първият, който предполага, че „звукът не изчезва безследно и той може да се съхрани“. Разбира се, Дела Порта не знае как именно да го направи, но нали понякога най-важното е да се постави проблемът. Той стига до този важен извод за запазването на звука, когато изследва възможните начини за предаване на информация. Между другото, той предлага и да се прокарат по цяла Италия „разговорни“ тръби – нещо подобно на системата, която се използва на параходите за връзка на капитана с машинното отделение. Тогава замисълът му не е възприет. А всъщност той дава идеята за създаване на телефона. И този път изпреварва не само съвременниците си, но и времето…

%d блогъра харесват това: