Древните тайни на Марс

 

Човечеството мечтае за Марс и дори вече се работи над организирането на пилотиран полет до Червената планета. Но е възможно хората отдавна да са стъпвали там…

ТАЙНАТА НА ФОБОС

Марс има два спътника, които са открити от американския астроном Асаф Хол през 1877 г. Той ги нарича Фобос и Деймос, което в превод от гръцки означава „Страх“ и „Ужас“. Фобос е разположен на 9400 км от Марс. Той има неправилна, нехарактерна за космическите тела форма. Подобно на земния спътник Луната винаги е обърнат към своята планета с едната си страна.
Когато Европейската космическа агенция изказва предположението че Фобос е кух, това напълно кореспондира с откритията на съветския астрофизик Йосиф Шкловски, направени през 60-те години на миналия век. Той не само смята, че Фобос е кух, но е заинтригуван и от необичайната му орбита. Ученият дори в един момент предполага, че този спътник може би е с изкуствен произход.
Според една от теориите Фобос е специално поставен на такава орбита и всъщност представлява древна космическа станция. Възможно е някога тя да е използвана като отправна точка за космически мисии или като своеобразно устройство за аварийно предотвратяване на сблъсък с други космически обекти – например астероиди.
До Фобос са изстрелвани множество космически сонди, но всички те някак странно претърпяват различни проблеми в системите си и излизат от строя. В крайна сметка, това води до провал на мисиите. Може би това доказва изкуствената природа на спътника на Марс, който продължава да е активен и недружелюбен към неканените гости.

СФИНКСЪТ И ПИРАМИДИТЕ НА МАРС

На Марс отдавна е открит „сфинкс“, редом с който е разположена пирамида. Равните и ясни линии, както и размерите им показват, че те са изкуствено създадени конструкции. Възможността тези обекти да са вулкани, също е малко вероятна, тъй като астрономите доста добре са изучили Червената планета и с увереност могат да твърдят, че единственият вулканичен регион на Марс се намира в област, наречена провинция Фарсида – на 3200 км от пирамидите. А те са открити в областта Кидония. Бог не създава прави линии, казват привържениците на теорията за марсианските пирамиди и сфинкса.
Да предположим, че на Марс действително има сфинкс и пирамиди. Имат ли те нещо общо със Сфинкса в Египет и пирамидите в Гиза?
Столицата на Египет – Кайро, на арабски звучи като Ал Кахир, т.е. превежда се като „Победоносец“, или – което е по-интересно – „мястото на Марс“. Има сведения, че веднъж Сфинксът в Гиза е боядисан в червено. А пред предполагаемите пирамиди на Марс се наблюдават натрупани камъни. Дали те са природни обекти? Или са част от някакво рухнало съоръжение на древна цивилизация?
След изучаване на снимки на района Кидония изследователи заявяват, че не само са установили наличието на трета пирамида, но и отбелязват, че разположението на трите пирамиди съответства на… разположението на пирамидите в Гиза!

ПРОЕКТ „ЧЕРВЕНО СЛЪНЦЕ“

Съществуват доказателства, че през 70-те е проведена секретна мисия по създаване на марсианска база. След „Аполо 17“ – последната пилотирана мисия до Луната, НАСА работи над тайни космически проекти, които не се огласяват пред обществеността. Такава мисия е т.нар. „Червено слънце“ – безпрецедентно съвместно начинание на САЩ и Съветския съюз по началото на колонизацията на Марс.
Първата група космонавти и астронавти кацат на Червената планета в края на 1971 г. с разузнавателна задача. Втората мисия започва през август 1973 г. с изстрелването на ISV Columbus с двама американски астронавти (командира Елиът Си и пилота Уилям Рътлидж). С тях е и съветският космонавт Владимир Илюшин. Пилотът на мисия „Червено слънце“ Рътлидж предоставя видео на кацането на Марс. Той разказва и за няколко други свръхсекретни проекта. По време на един от тях на Луната е открита база на пришълци.
По-късно Рътлидж прави кратко изявление: „Аз пуснах информацята. Какво ще правят сега NASA и USAF? Опитът да блокират публикуването или да ме осъдят, ще е пряко доказателсво за нейната истинност. Сега могат да говорят каквото си поискат – че е инсценировка или фалшификация“.
През 2014 г. жена на име Джеки звъни в радиопредаване на американската радиостанция Coast To Coast AM и и заявява, че през 1979 г. на Марс са кацали хора и че тя е свидетел на това събитие. Джеки твърди, че по това време работи в НАСА и основната й задача е получаването на телеметрия от космическите апарати. По време на изпълнение на своите задължения тя вижда през канала за пряка транслация на НАСА как по Червената планета вървят двама души. Жената уверява, че и двамата са облечени в скафандри, но не толкова обемисти, каквито обикновено носят астронавтите. Според думите й хората вървят по линията на хоризонта по посока на марсохода „Викинг“.
Джеки се кълне, че заедно с нея свидетели на това събитие са още шестима други служители на NASA. Когато те се опитват да съобщят на останалите за видяното и да излязат от стаята, се оказва, че вратата й е заключена, а на прозорчето е залепена хартия, така че никой да не може да види какво става вътре.

НА МАРС ИМА СКРИТ ЖИВОТ

Американският инженер Гиблърт Левин още през 1976 г. доказва, че на Марс е имало живот. Той говори за експеримент, наречен Labeled Release, проведен с помощта на първия марсоход „Викинг“. Използвайки методи, които са приети и одобрени от аерокосмическата агенция NASA, експериментът показва наличие на органичен живот в образци от марсианския грунт, които са взети след приземяването на ровера. Но провежданите по това време други два експеримента не съвпадат с резултатите от първия и затова Labeled Release не е възприет сериозно и потъва в забрава.
Независимо от нежеланието напълно да се съгласи с мнението на Левин, Крис МакКей – служител в изследователския център „Еймс“ на NASA, заявява, че има вероятност резултатите от другите два теста да са погрешни. Той отбелязва, че изследването се провежда в чилийската пустиня Атакама. При него се използва същото оборудване като в ровера, но то не показва наличието на никакви органически молекули, въпреки че е известно, че в почвата на Атакама има органичен живот.

ВСИЧКИ СМЕ ОТ МАРС

През 2013 г. двама видни учени неочаквано „одобряват“ спорната теория за панспермията, според която животът на Земята не се е появил, а е донесен от друго място. В дадения случай от Марс във вид на молекулярни форми, попаднали върху астероид, който заселва с тези молекули нашата планета. И двамата учени – Стив Бенър, занимаващ се с въпросите на произхода на живота, и Кристофър Адкок, водещ автор във въпросното изследване, са съгласни, че всичко това е напълно вероятно.
Самата теория за панспермията води началото си още от V в.пр.н.е., когато древногръцкият философ Анаксагор се базира на нея, макар и не в такива подробности, както се представя днес. Теорията за панспермията преживява векове наред и достига до наши дни. Когато през 1984 и 1996 г. на Земята падат астероиди, върху които са открити органични молекули, тя отново става популярна.
Повечето съвременни учени са съгласни, че преди милиарди години Марс е била съвършено различна планета. Имала е плътна атмосфера и океани от течна вода.
И може би, ако се вземе всичко това предвид, Червената планета би могла да поддържа живот.

МАРСИАНСКАТА ЯДРЕНА ВОЙНА

През 2014 г. професорът по физика на плазмените частици Джон Бранденбург заявява, че в рамките на своята история Марс е изпитал най-малко два големи ядрени взрива. Като доказателство за теорията си Бранденбург посочва наличието на голяма концентрация кненон 129 в атмосферата, както и повишена концентрация на уран и торий в грунта на планетата. Нещо повече, за разлика от други учени Бранденбург не вярва, че тези взривове биха могли да се дължат на естествени фактори.
Според учения регионите Кидония и Утопия на Марс имат всички признаци за развита древна хуманоидна цивилизация. Най-ясно се вижда това на местата, където някога са настъпили различни катаклизми.
Бранденбург вярва, че взривовете са били с изкуствен произход и по-скоро целенасочени. Той заявява, че е открил доказателства, че най-вероятно за тях са използвани атомни бомби с голяма мощност. По-нататък в своите разсъждения той твърди, че е много вероятно тези атаки да са инициирани от друга раса.

ЗВЕЗДНИТЕ ВРАТА НА МАРС

През септември 2015 г. изследователи, анализиращи фотографии на марсианската повърхност, откриват „звездни врата“, наполовина погребани в грунта. Свидетелство за това са изключително равните линии на обекта. Освен това на снимката се различава площадка, напомняща по форма на отдавна разрушен покрив на някакво здание. В центъра й се намира странно кръгло съоръжение, напомнящо врата.
В древни писмена, открити на Земята, често се споменава за подобни „тунели“ между нашата планета и Марс.

СТРАННИ ОБЕКТИ НА МАРС

От космическите мисии „Викинг“ та до наши дни хората имат възможност да прегледат хиляди изображения на марсианската повърхност. И макар че на повечето снимки Марс изглежда като безжизнена пустиня, свят от пясък и камъни, на някои фотографии все пак могат да се различат доста странни обекти.
През 2015 г. например се появява снимка, на която са изобразени обекти, напомнящи стълбове или дори колони с нанесени върху тях „петроглифи“, подобни на древноегипетските. През лятото на същата година е открита снимка, където отчетливо се вижда женска фигура, намираща се на планинско възвишение.
Има и множество снимки, на които са запечатани обекти, напомнящи останки от човешки кости и дори черепи. На други се виждат марсиански животни – гущери, плъхове и раци…

%d блогъра харесват това: