Изгубените знания на неведомите предци

1203-35

Колко развити цивилизации са съществували в момента на възникване на човечеството и до нашата, съвременната ера? Изследователи от много страни твърдят, че са не по-малко от десет – в различни региони на Земята и в различни епохи. Едни сменят други, а някои по различни причини потъват във вечността, оставяйки ни доказателства за някогашното си съществуване. Доказателства напълно невероятни и загадъчни…

На една от множеството глинени плочки, останали в наследство от шумерската цивилизация, редом с Луната са изобразени две звезди от съзвездието Близнаци. Астрономи от Кьолн доказват, че според разположението си изображенията върху плочките възпроизвеждат картината отпреди 6000 години.
Изучавайки безценните манускрипти на Диоген Лаертски, експерти са почерпили феноменална информация: древните египтяни са имали записи за 373 слънчеви и 832 лунни затъмнения. Елементарните математически изчисления показват, че за да се получат сведения за такъв брой затъмнения, наблюденията би трябвало да са се провеждали не по-малко от 15 000 години.
През XVII в. в Лондон живее известният днес на всички Джонатан Суифт – пътешественик и изследовател, автор на безсмъртното произведение „Приключенията на Гъливер”. Суифт активно се интересува от древните учения и по време на своите странствания събира старинни книги и ръкописи. Може би именно от тях той черпи сведения за двата спътника на Марс дълго преди да се появят достатъчно мощни телескопи (в края на XIX век), които дават възможност да се различат небесните тела в Слънчевата система. И едва почти 160 години след като Суифт пише за тези спътници в „Пътешествията на Гъливер”, те са открити от астрономи. При това характеристиките и параметрите, дадени от писателя, са изключително близки с действителните!
На 17 февруари 1600 г. е изгорен на клада ученият Джордано Бруно, който изказва еретичната мисъл за безкрайността на Вселената и наличието в нея на неизброимо количество светове, подобни на нашия.
Но още хиляди години преди него същата идея (и не като предположение, а като непререкаема истина!) е зафиксирана в текстовете на египетските пирамиди, свещените книги на Древна Индия, Тибет и Китай! В един от най-ранните надписи в пирамидата на Хеопс се говори за безкрайността на далечния Космос. Книгата „Вишну Пурана“, написана на санскрит преди 3500 години, свидетелства, че Земята е само един от милиардите подобни светове, населени с разумни същества и намиращи се в неведоми кътчета на безкрайната Вселена. Според един от тибетските манускрипти „във Вселената има толкова много живи светове, че дори самият Буда не би могъл да ги преброи. Те имат синкава въздушна обвивка, която покрива и нашата планета”.
Интересно заявление на древните монаси, нали? Особено като се има предвид атмосферната обвивка на планетата ни, която може да се види единствено от Космоса и заради която Земята е наричана Синята планета!
Представата, че на далечните звезди живеят разумни същества, подобни на хората, битува и в древно Перу. Учени изследователи смятат, че тя отвежда още към предците на инките!
Не е трудно да се досетим, че древните хора са придобивали откъслечни знания за подобни сведения не от своя всекидневен бит, практика и опит, съответстващи на нивото на тяхното развитие. Безусловно източникът им се корени или в изчезнали земни високо развити цивилизации, за които учените дори не подозират, или се намира извън нашата планета.

Вестник „Феномен“

%d блогъра харесват това: