Карнак е древна космическа карта

 

Мегалитният комплекс в Карнак (Бретан, Франция) е най-голямото струпване на мегалитни съоръжения в света. Той включва алеи от долмени, хълмове и отделни менхири (от бретонски: men – камък, hir – дълъг, висок) – над 3000 доисторически мегалита, изсечени от местни скали и издигнати от неизвестните докелтски народи на Бретан преди над пет хилядолетия. Отделни камъни са датирани още по-рано – те са поставени там още през 4500 г.пр.н.е.

Сред местните битуват няколко легенди за мегалитите. Предполага се, че това са римски войници, превърнати в камъни от Бога, за да защитят свети Корнилий – покровителя на Карнак. Според друга версия нощем камъните оживяват и се придвижват към водата, за да утолят жаждата си или просто да се освежат.
На камъните от Карнак са приписвани и лечебни сили. Смята се, че те помагат на хора, които търсят своята половинка в живота. Според изследователи първоначално в Карнак е имало много повече камъни – над 10 000. Но с времето много от тях са унищожени или разграбени.
Днес карнакските мегалити се делят на четири групи: Льо Менек, Малък Менек, Кермарьо и Керлескан. Най-голямото струпване е край селцето Льо Менек. Там има около 1100 камъка с различни размери, разположени по равно в 11 реда.
Ако се погледнат редиците мегалити на Карнак от въздуха, те изглеждат като зашифровано послание или код.
Различните епохи раждат различни теории в опит да обяснят тайната на тези камъни. През XIX век някои автори смятат, че те са своеобразни „пътища“, които водят към каменни храмове, разрушени през вековете.
Изследователят Ханс Хирмених предполага, че редиците менгири са гробници на атланти, загинали по време на Троянската война. С него е почти съгласен изследователят Джеймс Фъргюсън, който е уверен, че тези каменни паметници са издигнати след голямо сражение, разиграло се в древността.
Други учени, които изучават мегалитните камъни от Карнак, отиват още по-далеч. Те предполагат, че камъните са реални надгробни плочи. Те намират подкрепа и основания за своята хипотеза в местната топонимика. Така например думата Кермарьо (Kermario) на древнобретонски език, който е от келтската група, означава „град на мъртвите“. Наистина, мегалитите на Карнак се появяват дълго преди идването на келтите по тези места.
Първият, който предполага, че мегалитите в Карнак са всъщност огромна древна космическа карта, е изследователят Андре Шамбри. Той открива в Карнак схеми на разположението на звезди, планети и дори зодиакални знаци.
След Шамбри за това започват да пишат и други автори. През 1970 г. английският инженер Александър Том прилага своите изследвания за Стоунхендж към Карнак и предполага, че Карнак е огромна древна обсерватория.
А огромният менхир, наречен Големият счупен менхир, от Локмаряк е центърът й. Тази обсерватория според Том предказва слънчевите и лунните затъмнения.
Според измерванията на Том от този гигантски менхир са наблюдавани осемте крайни положения на Луната. Той предполага също, че равните редове на Карнак всъщност са своеобразен „калкулатор“, използван за корекции на грешките, наблюдавани в движнието на Луната.
Големият счупен менхир от Локмаряк е известен също като Er Grah (Камъкът на Фей). Той е над 20 метра висок и се смята, че се е намирал в група с други големи менхири, от които не е останала и следа. Този менхир е бил с тегло около 280 тона. Остава тайна как древните са създали и са премествали този огромен камък.

%d блогъра харесват това: