Ковчегът – праобраз на авионосец?

1203-34

В книгата „Битие” подробно е описан процесът на строителството на Ноевия ковчег. Той има издължена форма, напълно херметичен е и при затварянето на всички люкове фактически се превръща в нещо подобно на съвременните подводници.
Макар че водите на Потопа се изливат постоянно върху земята, тази херметичност способства всички намиращи се в него хора и животни (както е известно, в ковчега Ной събира по двойка от всяка обитаваща земята „твар”) могат да се чувстват спокойни и защитени.
Трудно е да се повярва, че без Божествена намеса на древния човек би му хрумнала идеята да създаде такова уникално средство, до която военните корабостроители достигат едва преди около сто години. Според съвременни учени параметрите на кораба не са избрани случайно. Именно с такива пропорции се строят днешните океански авионосци, което им осигурява максимална устойчивост при бури.

НА ВЪРХА НА АРАРАТ

Библията разказва, че когато Потопът престава и водата започва да спада, ковчегът спира на върха на планината Арарат, откъдето Ной и неговите спътници се спускат на земята.
Търсенията на ковчега в този район започват още в началото на миналия век. С появата на възможността аерофотоснимки планината нееднократно е заснемана от руски, английски и френски летци. Но качеството на тогавашните фотографии не е особено добро. Единственото, което доказват първите снимки на върха на Арарат, е, че там наистина се намира голям обект, чиито очертания напомнят огромна лодка.
По-точни снимки са получени едва в началото на нашия век с появата на системата за глобално спътниково проследяване, която позволява да се види от Космоса всеки обект, намиращ се върху земната повърхност. Данните от канадски и американски спътници се оказват практически идентични. На снимките отчетливо се вижда огромна лодка със същите пропорции, каквито са посочени в Библията. Размерите й изумяват: дължината на обекта е 309 метра. Всичко това безусловно говори в полза на правдивостта на библейската история.

1204-34

Фотографии на Арарат, заснети от ЦРУ, са засекретени под названието „Араратската аномалия“ чак до 1999 г.

МЯСТОТО НА КАТАСТРОФАТА

Сказанието за Потопа има близки паралели с шумерски, акадски и вавилонски митове, отнасящи се за същата катастрофа. В древен шумерски мит (от края на III хилядолетие пр.н.е.) любимецът на боговете, спасен от Потопа, е Зиусундра, за когото разказва и епосът за Гилгамеш – „Утнапишти”. Някои учени смятат, че библейското име на Ной (Ноах) фактически представлява превод на акадското Нухху (Успокоеният).
Данните от сравнителното религиознание установяват, че преданието за Всемирния потоп е разпространено само сред народите на древния Изток и средиземноморската цивилизация. При северноевропейските, американските или африканските племена липсват подобни легенди.

СЦЕНАРИЯТ НА БЕДСТВИЕТО

Съвременните учени не само единодушно твърдят, че Потопът не е мит, но дори предполагат няколко възможни сценария за неговото осъществяване. Най-разпространеният вариант е изместване на земната ос. Тогава водата от Световния океан, подобно на разплискана чаша, ще покрие огромни участъци от сушата.
По-вероятен обаче за специалистите е способът, описан в Библията, а именно – отварянето на „изворите на голямата бездна”, т.е. на подземните водни масиви. Всъщност ние живеем над огромни резервоари с вода и ако бъдат отворени, сушата неминуемо ще бъде потопена. При това рязкото повишаване на влажността в определен регион провокира непрестанни порои. Така че нямаме никакви основания да не вярваме на библейското предание.

%d блогъра харесват това: