Колко човечества познава Земята

 

Историята на човешката цивилизация обикновено се ограничава в няколко хиляди години, в които се простира на бездната на дивия и жесток каменен век. Но откриването на такива древни градове като Чатал Гуюк в Мала Азия или Йерихон в Израел дава храна за размисъл по този въпрос и удължава културния период на съществуване на човечеството приблизително с 4 – 5 хилядолетия.

ПАРАДОКСИ ОТ СЕРИОЗНИ УЧЕНИ

Георгий Синцел се слави като изключителен историк. Живее на границата между VIII и IX в. след Рождество Христово. Години наред проповядва в Палестина, личен секретар е на Константинополския патриарх Тарасий  (784 – 806 г.), след което се оттегля в манастир и се заема с писане. Най-важното произведение на Синцела е „Избрана хронография”. Историкът използва трудове на древни автори, като Йосиф Флавий, Манетон и знаменития вавилонски жрец Берос. Ерудицията на Георгий Синцела дори му позволява обосновано да критикува бащата на църковната история Евсевий Кесарийски за фалшификация на египетската хронология.
Синцел пише: „Египтяните имат плоча, наречена „Старата хроника“. Тя съдържа 30 династии за 113 поколения в продължение на период от 36 525 години. Първата група (династия) принцове са Аурите, втората – Местроените, третата – египтяните. „Хрониката“ гласи, че „на Хефест не е определено никакво време, тъй като той е и ден, и нощ. Синът на Хефест – Хелиос, управлява 30 хиляди години. След това Хронос и 12 богове управляват 3984 години; следващите са полубоговете – осем на брой, които управляват 217 години”.
Философът Симплиций Киликийски – един от родоначалниците на александрийската школа на неоплатонизма, отличаващ се със строгото си отношение към фактите, през VI век съобщава, че е чувал, че египтяните са правели астрономически наблюдения в протежение на последните 630 хиляди години. Дори и да греши и да става дума за месеци, все пак се получава внушителен срок – 52,5 хиляди години.
Късноантичният историк на философията Диоген Лаертски установява, че египтяните правят своите астрономически изчисления 48 863 години преди Александър Македонски.
Писателят енциклопедист от първата половина на V век Марциан Капела твърди, че египтяните в продължение на 40 000 години тайно изучават звездите, преди да разкрият феноменалните си знания пред света.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРЕВНОСТ

Дори Манетон, чието изброяване на династиите на фараоните е крайъгълен камък в съвременната египтолигия, привежда сведения в полза на много по-дълбоката древност на египетската цивилизация, отколкото е прието да се смята днес. В запазени откъси от неговата „История на Египет“ пише следното: „Първият човек (или Бог) в Египет е Хефест, който е известен и като първооткривател на огъня. Наследник на сина му Хелиос (Слънце) е Сосис, след това идват Кронос, Озирис, Тифон – брат на Озирис, и накрая Хор – син на Озирис и Изида. Те са първите владетели на Египет. След това царската власт преминава без прекъсване чак до Бидис в продължение на 13 900 години. След това в течение на 1255 години управляват богове и полубогове и отново за 1817 години друг царски род получава властта над страната. Следват още 30 мемфиски царе, управлявали в продължение на 1790 години, а след тях още 10 царе в течение на 350 години. След това настъпва времето на управление на „духовете на мъртвите“, продължило 5813 години“.

Разположението на звездите отпреди приблизително 90 хиляди години е демонстрирано върху зодиака, украсяващ тавана на храма Хатхор в египетския град Дендера. Зодиакът е толкова великолепен, че оригиналният таван е свален и пренесен в Париж по време на египетската експедиция на Наполеон I. Вместо вместо оригинала е поставено гипсово копие. Британският уфолог Реймънд Дрейк пише, че астрологическите символи на зодиака съгласно прецесията означават изминаването на три и половина големи цикъла по 25 800 години всеки.
Храмът отдавна се е превърнал в пепел, но уникалният зодиак е изкопиран от посветени, опитващи се да съхранят това свидетелство за дълбоките знания на древните. Датировката от 90 000 години изумява съвременните ни умове, свикнали да ограничават историята на цивилизацията до четири-пет хилядолетия. Но подобни зодиаци са откривани и в храмове в Северна Индия, както и върху вавилонски глинени плочки.

СПИСЪЦИТЕ НА ЦАРЕТЕ

Любопитното е, че халдеите (семитски скотовъдни племена от I хилядолетие преди новата ера в околностите на Вавилон) също имат т.нар. царски списъци, опериращи с дати с немислима давност. Според тези списъци историята на шумерите, предшестващи вавилонците в Месопотамия, започва със сътворението на човека. В Библията става дума за 10 праотци, ако се брои от Адам. При шумерите те се наричат най-древните цивилизации и също са 10. Израилските праотци се отличават с необикновено дълголетие. Но спрямо дълголетието на шумерските владетели „матусаиловият век“ не изглежда толкова внушително. Според един от тези царски списъци, в който фигурират само осем царе, те са управлявали 241 200 години. Според друг, в който са споменати само 10 – 456 000 години. След това се разразява потоп, но човечеството се възражда благодарение на оцелелия праведник Утнапиштима. Ражда се нова династия царе, чиито потомци са възприемани като богове и полубогове. В династията има 33 царе, които общо управляват 24 510 години. След това има още няколко династии. Но историята, възприемана сериозно от съвременната науката, започва със смъртта на епическия герой Гилгамеш приблизително в началото на XXVI век пр.н.е.

ХРОНИКИТЕ НА АЦТЕКИТЕ И МАИТЕ

Необичайни сведения за миналото на човечеството се съдържат и в митологията на ацтеките и маите. Става дума не за едно, а за няколко човечества, което определено кореспондира с учението на теософите.
Кодексът „Ватиканус” – оригинален паметник на ацтекската култура, свидетелства, че първата раса на Земята са гигантите, които загиват от глад. Второто човечество става жертва на грандиозен пожар. Според преданието част от хората оцеляват, създавайки под повърхността на планетата тунели и укрепления. Следи от мрежата подземни съоръжения, чиято възраст не се поддава на оценки, са открити на много места по нашата планета: в Южна Америка, Сахара, Индия, Западна Европа и др. Третото човечество в ацтекските митове са разумните маймуни, които загиват в резултат на катаклизъм. Четвъртата раса е сходна със съвременните хора и потъва във водите на Всемирния потоп. Петата живее и се развива днес.
Кодексът „Риос“ и кодексът „Телериано Ременсис“ са документи, преписани от по-ранни източници с латински шрифт на езика на ацтеките. И те разказват за четири човечества преди нашето, отново унищожени от глобални катастрофи, макар и в друга последователност. За съществуването на всяко от тях ацтекските източници отреждат от четири до пет хилядолетия.
Но има любопитен нюанс. Освен обичайните датировки ацтеките и маите оперират и с редица т.нар. свещени години, чиято продължителност е: за свещената година катун – 20 години; за бактун – 400 години, за пиктун – 8000 години, а за най-продължителната – рядуалаутун – 64 млн. години!
Разбира се, подобни датировки изглеждат плашещи. И може би затова сериозната наука ги пренебрегва. Но открити в различни части на света артефакти с немислима давност ни карат да се отнесем по-сериозно към старинните документи.

%d блогъра харесват това: