„Манускриптът на Войнич” – най-мистериозната книга на света

180174_19103-670x400x

Причината е, че произходът на този ръкопис и до днес остава неизяснен. Какво представлява – рожба на средновековни магове, мистификация или артефакт от друго измерение? Може би всички тези версии имат право на съществуване…

 

ЦЕННА ПРИДОБИВКА

За първи път за ръкописа се заговаря през 1912 г., когато се сдобива с него от италиански йезуити известният английски антиквар с полско-литовски произход Михаил-Вилфрид Войнич, съпруг на писателката Етел Лилиан Войнич – автор на „Стършелът”. Манускриптът се състои от 246 пергаментови страници с размери 17 х 24 см, изписани с калиграфски почерк, и съдържа небрежно направени цветни илюстрации, както и изображения на звезди и зодиакални символи. В книгата има около 400 цветни рисунки, изобразяващи различни растения, но нито едно от тях не е идентифицирано. Най-главното обаче е, че никой не може да каже на какъв точно език е написана книгата! Към ръкописа има съпроводително писмо, в което е датата 1666 г.

Бившият ректор на Пражкия университет Ян Маркус Марци съобщава, че е изпратил тази книга на Атанасиус Кирхер – известен по това време учен от ордена на йезуитите. Според Марци ръкописът е купен в края на ХVI в. от краля на Бохемия (днешна Чехия) Рудолф II. Монархът, който се увлича от окултизъм, придобива книгата от неизвестен търговец за 600 дуката (огромна сума по онова време). Впоследствие тя неведнъж сменя собственика си.

НЕУСПЕШНАТА СДЕЛКА

През 1914 г. Войнич се премества да живее в САЩ. Той прави копия на ръкописа и ги изпраща на свои познати, които биха могли да разшифроват съдържанието на текстовете. Но нито един опит не се увенчава с успех.

Вилфрид Войнич умира през 1930 г., Етел Лилиан Войнич – през 1960 г. Книгата попада в ръцете на нюйоркския антиквар Ханс Краус, който заплаща за нея 24 500 долара. Краус излага манускрипта на търг за 160 000 долара, но не се намират купувачи. В резултат се налага през 1969 г. неуспешния търговец да подари загадъчния ръкопис на Йейлския университет, където се намира и досега.

НАРАЗБИВАЕМИЯТ ШИФЪР

Много изследователи се блъскат над разшифроването на текстовете на средновековния ръкопис, но без резултат, макар че все пак успяват да систематизират част от съдържанието на книгата.

Съдейки по рисунките, манускриптът се състои от пет части. Първата е посветена на ботаниката, втората – на космологията, третата – на човешката биология, четвъртата – на фармацевтиката, петата – на астрологията.

Теориите по повод езика, на който е написана книгата, са много. Версиите са следните: става дума за текст на един от известните езици – може би латински, но думите са приведени в съкращение, транскрипция или с пропуски на отделни букви; това е зашифрован текст, където към думите са добавени допълнителни срички; това е текст на измислен език – например енохиански („езика на ангелите”, на който небесните създания са научили средновековния мистик и алхимик Джон Ди, подвизаващ се в двора на крал Рудолф II). Изказва се също хипотезата, че съдържанието на книгата представлява безсмислен на пръв поглед набор от думи, получени чрез „автоматично писмо” от някой средновековен контактьор…

Много професионални криптографи – специалисти от висока класа, се опитват да разчетат текста. Но онези, които откриват „ключове” към него, не намират такива за книгата като цяло. Затова е изказана версията, че текстът не е просто зашифрован, а изначално е създаван на различни езици.

Радиовъглеродният анализ, проведен от химика и археометрист от Университета в Аризона Грег Ходжинсън, показва, че ръкописът е създаден между 1404 и 1438 г. В него се срещат изображения на градове, заобиколени с назъбена крепостна стена, тип „лястовича опашка”. В началото на XV столетие такива зъбци са се срещали само в Северна Италия. Най-вероятно авторът (или един от авторите) е произхождал именно от тези места.

Символите и рисунките от загадъчния ръкопис могат да се видят във филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”.

Днес съществува специален сайт, на който всички желаещи пробват силите си в разшифроването на най-загадъчния текст в историята на човечеството. Ако съществува шифър, най-вероятно той не принадлежи на традиционните и без специален ключ, който вероятно завинаги е изгубен, не би могъл да бъде разгадан…

1 thought on “„Манускриптът на Войнич” – най-мистериозната книга на света

  1. „Ръкопис“ – каква обикновена дума! Пфу! Друго си е да се каже, „манускрипт“!

Comments are closed.

%d блогъра харесват това: