Мистерии в Марианската падина

 

Човечеството познава едва 5% от Световния океан, и то главно по плитчините. Но безусловно най-загадъчното място си остава Марианската падина.

Най-дълбоката падина на планетата е открита през 1875 година от английската корвета (вид малък боен кораб от XVIII век) „Чалънджър”. Дълбочината й е 10 994 м под морското равнище. Това е повече от височината на върха на света – Еверест. В най-дълбоката точка на бездната досега са стъпвали само трима души.
През 1960 г. професор Огюст Пикар заедно със специалиста подводничар Дон Уолш с батискафа „Триест“ се потапят на дълбочина 10 915 метра. Спускането продължава 4 часа и 48 минути. Екипажът остава на дъното само 12 минути. Но успява да направи сензационно откритие – на самото дъно е установено наличието на плоски, подобни на писия риби с размер около 30 см.
Последният, посетил най-дълбоката точка на света, е знаменитият режисьор Джеймс Камерън през 2012 година. Той прави киноснимки на падината и взема образци от грунта. Експедицията до това място не отстъпва на космическа мисия. Затова толкова много време изминава между първото и второто потапяне. Засега не се планират нови пилотирани потапяния.
Това място плаши изследователите с криещите се в дълбините чудовища дори и при спускане на дълбоководни устройства без екипаж на борда. С непознатото се сблъсква експедицията на научноизследователския кораб „Гломар Чалънджър“. Учените спускат в Марианската падина кълбовидната конструкция „Таралеж“ с диаметър около 9 метра. Отначало всичко върви по план, но след това…
Регистриращият звуците прибор започва да предава на повърхността шумове, напомнящи стържене на пила по метал, а на монитора се появяват очертания, приличащи на гигантски дракони. Приказните същества имат по няколко глави и опашки!
Учените са обезпокоени, че уникалната апаратура, изработена от свръхздрава титаново-кобалтова стомана, може да остане в бездната. Затова е взето решение апаратът да бъде вдигнат незабавно. Когато „Таралеж“ е изваден, изследователите са ужасени колко е деформирана стоманената конструкция. Въжето е наполовина срязано.
Нещо подобно се случва и с немския научноизследователски апарат „Хайфиш“ с екипаж на борда. Батискафът се спуска на около седем километра. И неочаквано апаратът отказва да изплува. За да изяснят причината, хидронавтите включват инфрачервена камера. И изпадат в ужас, когато виждат доисторически огромен гущер, който впива зъбите си в батискафа и се опитва да го разкъса!
Опомнили се от шока, членовете на екипажа стрелят с електрическо оръдие. Поразеното чудовище се скрива в бездната.
Друг необясним инцидент става през 2003 г., когато е направен опит на дъното на Марианската падина да бъде спусната специална платформа с помощта на шест дебели стоманени въжета. След няколко часа учените виждат на мониторите силуетите на обекти с дължина над 15 метра. Не успяват да идентифицират вида, но решават да издигнат платформата на повърхността. Оказва се, че конструкцията й е силно огъната, а металните въжета са… нахапани.
За съществуването дори и в наше време на реликтови рептилии в района на Марианската падина косвено свидетелстват откритите там зъби от акула мегалодон. Преди това се смята, че това същество е измряло преди около три милиона години. Но откритите зъби са много по-млади.
Странно наблюдение е направено през 2012 г. от научноизследователския кораб „Рик Месенгере“. Батискафът „Титан“ зафиксира на дълбочина около 10 000 м около 50 метални обекта, наподобяващи НЛО. В същия момент изчезва връзката с апарата…

%d блогъра харесват това: