Мистерии в открития Космос

 

Въпреки че от повече от половин век хората усвояват Космоса, той си остава Великият непознат. Поредното доказателство са загадъчните сюрпризи на безкрайните му простори…

На 26 март 1991 г. в Атлантика се приводнява спускаема капсула, в която е открит американският астронавт Чарлз Гибсън. Той излита в Космоса още през 1963 г. След като радиовръзката с НАСА прекъсва, а космическият му кораб „Джемини” изчезва от орбита, Гибсън е смятан за загинал при неизяснени обстоятелства. Но се оказва, че е жив. Как е оцелял 28 години на кораба със запас от кислород и вода само за половин година и къде е изчезнал „Джемини“, си остава загадка.
След завръщането си на Земята Гибсън преминава карантина и медицинска рехабилитация в авиобазата „Едуард“ в Калифорния. И астронавтът, и „Джемини“ са изследвани от различни специалисти, но това не дава отговор на въпроса какво всъщност се е случило с тях. Представител на НАСА обобщава: „Физически Чарлз Гибсън се чувства добре, но е напълно дезориентиран. Той не си дава сметка за продължителното си отсъствие от Земята. На въпроса къде се е намирал през цялото това време, Гибсън неизменно отговаря: „Никога повече, за нищо на света!“.
Друг подобен случай е този с астронавта Джон Смит, разказан от британския вестник „Сън“. През октомври 1973 г. той се отправя в Космоса с кораб, замаскиран като поредния спътник, изстрелян от Пентагона за изучаване на околоземното космическо пространство. Първите три денонощия полетът преминава нормално, но след това се поврежда системата за маневриране и ориентация на кораба. В резултат астронавтът се оказва в зоната на действие на т.нар. радиационни пояси, които въздействат неблагоприятно не само на живите организми, но и на техниката. Връзката с Джон внезапно прекъсва. Ръководството на НАСА обявява изстрелването на кораба, пилотиран от Джон, за неуспешно, а астронавтът е причислен към загиналите в резултат на нещастен случай по време на тренировъчен полет.

Майкъл Джон Смит

Но историята получава неочаквано продължение. В края на 2000 година астроном любител от о. Фиджи случайно зафиксира неизвестно космическо тяло в орбита на височина 480 км и съобщава в НАСА. Специалистите стигат до неочаквания извод, че това всъщност е изчезналият кораб на Смит, който се появява сякаш от нищото. Корабът се снижава, без обаче да отговаря на сигналите от земята. Операцията по завръщането му е осъществена по време на поредния полет на совалката „Индевър“.
Обектът е отворен и за удивление на присъстващите в него цял и невредим се намира Джон Смит, но в безсъзнание, тъй като температурата на капсулата е близка до абсолютната нула. Извиканите специалисти по криогенна медицина реанимират астронавта. Скоро става ясно, че на земята се е завърнал не Джон Смит, а някой, който прилича на него като две капки вода.
Първите подозрения възникват у медиците, когато, сверявайки състоянието на пациента с медицинския му картон, с удивление забелязват съществени разлики. В него например са зафиксирани следи от счупване на ребрата, получено от Джон още в детството, докато завърналият се на земята астронавт няма нищо подобно. Известно е, че Смит изпитва известни трудности с висшата математика, а изследваният пациент напълно свободно вади кубични корени от 18-цифрени числа.
Установена е и физиологична аномалия. Сърцето на „новия“ Смит се оказва изместено в дясната част на гърдите. Освен това в бележника, който получава всеки астронавт преди полет, от 100 листа са останали половината. Страниците са изпъстрени със странни дребни символи, които не приличат нито на йероглифи, нито на древни идеографични писмена, нито на буквите от някоя съвременна азбука. Специалистите стигат до извода, че на Земята се е върнал не Джон Смит, а същество, което е заменило астронавта. Но кой и защо е направил това, не е ясно. А след няколко дни строго охраняваният пришълец безследно изчезва…

Изгубени във водовъртежа на времето

Според изследователите на паранормални явления и случаят с Чарлз Гибсън, и този с Джон Смит, се дължат на това, че астронавтите са попаднали в т.нар. водовъртеж на времето. Известно е, че нашият свят съществува във времето и пространството. И докато с второто нещата са горе-долу ясни, хората не си представят добре какво е да съществуваш във времето. Но е достатъчно само да си представим бурна река, която носи различни предмети, включително и хора. Така се носим в потока на времето.
Но плавното течение на времевата река, както и на всеки поток, може да бъде нарушен. Появяват се водовъртежи, които изкривяват хода на времето. Попадналите в такива аномалии се оказват завлечени на дъното на тази своеобразна река, където няма течение – т.е. времето спира. След това в даден момент „пленниците“ биват изхвърляни на повърхността – т.е. обратно в нашето време. Възможно е тогава в организмите им да настъпят кардинални психофизически изменения. И именно това вероятно се е случило с двамата астронавти.

Ангелски визити

През 1985 г., когато съветската космическа програма е в подем, а за извънредните произшествия в Космоса обикновено не се съобщава, на орбиталната станция „Салют-7“ се случва нещо непредвидено. По време на 155-ия ден от полета екипажът от трима космонавти – Олег Атков, Владимир Соловьов и Леонид Кизим, се занимава с планираните експерименти и наблюдения. Предстои серия медицински опити.
Неочаквано станцията е залята от оранжева светлина, която заслепява космонавтите. Това не е взрив или пожар на самата станция. Като че ли светлината прониква в нея отвън, от Космоса, през абсолютно непрозрачните стени на „Салют“.
За щастие, зрението на космонавтите се връща почти веднага. Те се хвърлят към илюминаторите и не могат да повярват на очите си: от другата страна на свръхздравото стъкло в оранжев блестящ облак отчетливо се виждат седем гигантски фигури! Те имат човешки лица и тела, но освен това зад гърба им се вижда нещо полупрозрачно, приличащо на… крила.
Тримата космонавти са хора със здрава психика, които по време на подготовката си за космическата мисия са преминали всевъзможни тестове и изпитания. За религиозни суеверия не може и дума да става! Но на всички им хрумва една и съща мисъл: в Космоса редом със станцията летят ангели! В течение на 10 минути тези призрачни същества съпровождат „Салют-7“ със същата скорост, повтаряйки всички маневри на кораба. След това изчезват. Заедно с тях угасва и оранжевото сияние.
Когато се съвземат, командирът на кораба Олег Атков, космонавтите Владимир Соловьов и Леонид Кизим докладват за инцидента в центъра за управление на полетите. От там настояват за подробен отчет за видяното. Когато с доклада се запознават ръководителите на полета, отчетът моментално получава гриф „Строго секретно“, а космонавтите са предадени на наземния екип медици. Така че вместо с научни експерименти екипажът на станцията се занимава с изучаване на здравословното състояние на космонавтите – както физическо, така и психическо. Тестовете показват показатели в норма. Затова е взето решение да отдадат случилото се на групова халюцинация вследствие на преумората от петмесечния полет.
Но се случва непредвиденото. На 167-ия ден от полета към първия екипаж се присъединяват трима техни колеги: Светлана Савицкая, Игор Волк и Владимир Джанибеков. И отново орбиталната станция е озарена от оранжева светлина и се появяват седем „ангели”. И вече и шестимата космонавти докладват, че са видели „усмихващи се ангели“. Версията за групово умопомрачение заради преумора може да бъде смело отхвърлена, тъй като вторият екипаж пристига само няколко дни преди поредната „ангелска визита“.
Разбира се, всичко това може да се припише на човешкия фактор. Пребиваването в Космоса не е за всяка психика. Но на Запад сензация предизвикват няколко снимки, направени от орбиталния телескоп „Хабъл“, които вездесъщите журналисти по някакъв начин получават от американската лаборатория „Джет пропълшън“. Там в обстановка на строга секретност експертите се занимават с изучаване на загадъчните аномалии, запечатани от „Хабъл“. На снимките отчетливо се виждат седем летящи ангелоподобни фигури! Учените така и не успяват да установят истинската им същност…

Космическите гласове

В орбита космонавтите се сблъскват не само със загадъчни зрителни видения, но и с не по-малко тайнствени космически гласове. Пръв за феномена през октомври 1995 г. съобщава космонавтът изследовател Сергей Кричевски – старши научен сътрудник в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“ и Института по история на естествознанието и техниката на Руската академия на науките. При това той е кандидат на техническите науки и действителен член на Руската академия по космонавтика „Константин Циолковски“.
В доклада му се казва, че „всички сведения за фантастичните видения, съпровождани с космически глас, са достояние на доста тесен кръг лица… Сведенията за тях космонавтите предават изключително помежду си, споделяйки информацията с тези, на които предстои да полетят в Космоса”.
Те чуват различни звуци, в това число възприемат и реч от други същества – при това тя е напълно разбираема за тях. Те я усвояват отведнъж, без каквото и да било обучение. Характерен момент е и това, че космонавтът започва да възприема постъпващия отвън поток информация. Но когато действието му спира, всичко изчезва също така неочаквано. Тоест възниква усещането, че някой мощен и велик отвън предава някакви нови и необичайни за човека сведения.
Случва се, при това с доста подробна прогноза, и предвиждането на бъдещи събития – с детайлна „демонстрация“ на заплашващи опасни ситуации или моменти, които сякаш са откроявани и коментирани от вътрешния глас. Така своевременно са предотвратявани сложни и опасни моменти от програмата на полета.
Има и случай, когато такова навременно „предвиждане“ спасява космонавтите от гибел. Поразителна и точна е детайлизацията на опасните моменти. Гласът например предсказва смъртоносна опасност, която дебне астронавтите при излизане в открития Космос. Тя е демонстрирана няколко пъти и дори е коментирана от гласа. При реалното излизане в Космоса за работа извън станцията всичко се потвърждава с абсолютна точност. Но космонавтът е подготвен и спасява живота си (иначе би отлетял от станцията в открития Космос и би загинал).
Няма смисъл да се гадае какво точно представлява разумният обект, който влиза в контакт с космонавтите. Защото данните, с които разполагат специалистите, засега са недостатъчни. Може само да се цитират думите на един от участниците в полетите, който чува мистериозен глас: „Космосът ни доказа, че той безусловно е разумен и много по-сложен, отколкото са нашите представи за него. И още нещо: че нашите знания не ни позволяват днес да разберем същността на повечето процеси, които се случват във Вселената”…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: