Последните дни на Атлантида

 

„Свидетелствата“ на Едгар Кейси са наситени с изумителни сведения за предисторията на нашата цивилизация. Оказва се, че човешкият род съществува на Земята не по-малко от… десет милиона години!

Последователите му смятат това за едно от успешните му предсказания, тъй като вкаменели останки на наш далечен прародител австралопитек са на възраст не по-малко от пет милиона години. А по-ранни хоминиди достигат до 15 млн. години. Това сравнение обаче разклаща убеждението на самия Кейси, че древните хора са съществували само във вид на ефирни двуполови „мислеформи“.

ЧЕРВЕНАТА РАСА НА АТЛАНТИДА

От неопределен момент в миналото тези духовни същности започват да стават все по-осезаеми и се разделят на пет раси: бяла, черна, жълта, кафява и червена. Червената раса основава процъфтяваща цивилизация в Атлантида и настъпва първото разделение на хората на два пола.
Но покоят на Атлантида е нарушен от чудовищни животни. Предполага се, че Кейси има предвид динозаврите, макар че се смята, че те са измрели преди около 63 млн. години. За борба с чудовищата са разработени взривни вещества. Но опиянени от мощта на новите разрушителни оръжия, атлантите сами се превръщат в чудовища. Те дори започват да практикуват жертвоприношения.
Едновременно с духовната деградация се извършва технологичен прогрес, достигнал още по-големи успехи, отколкото съвременното ни общество. Според Кейси атлантите използват въздушни балони, самолети, подводници, асансьори, рентгенови апарати, „дистанционна фотография“, магнитофони, антигравитационни устройства и… разбира се, телевизия! Впоследствие синът на Кейси определя намека му, че телевизията е била нещо обичайно в Атлантида, за гениално озарение.

СИНОВЕТЕ НА БЕЛИАЛ

Според Кейси най-извратените атланти, наречени още „синовете на Белиал“, са изобретили машини, направени от кристали, които натрупват мощта на слънчевите лъчи. В резултат на взрив, предизвикан от претоварване на главното устройство, около 50 000 г.пр.н.е. Атлантида е разцепена на пет острова. Продължаващата злоупотреба с подобни сили води до по-нататъшното разрушаване на Атлантида преди 28 000 и 10 000 години. Последният катаклизъм е фатален. Той е описан от гръцкия философ Платон, макар че мнозина атланти успяват да се спасят и да основат колонии в други части на света.

ЧЕРТОГЪТ НА ПАМЕТТА

Що се отнася до последните дни на Атлантида, очевидно Кейси притежава лично знание за този период, тъй като вярва, че някога е бил жрец на име Ра Та от Кавказките планини (днешна Южна Русия и Грузия) около 10 500 г.пр.н.е. Предчувствайки краха на Атлантида, Ра Та насочва част от поданиците си към Египет, където те построяват Сфинкса и Голямата пирамида. Около Сфинкса изграждат подземния „Чертог на паметта“, където се намира библиотеката, съдържаща забравената мъдрост на Атлантида. Таен проход води от една от лапите на Сфинкса към това скрито съкровище.
Именно там, където се настаняват бежанците от Атлантида – в Египет, Мароко, Пиренеите, британски Хондурас, на Юкатан и като цяло, на територията на двете Америки, Кейси предсказва намирането на „преки доказателства за съществуването на тази загинала (атлантическа) цивилизация“. Това твърдение прозвучава през 1932 година (съобщение 364-3), когато той отбелязва още, че Бахамите са част от потъналия континент, „която може да се види днес“.
На следващата година Кейси заявява, че инструкциите по изграждането на смъртоносния „огнен камък“ от Атлантида все още са запазени на три места: в Египет, на Юкатан и в „потъналата част на Атлантида, или Посейдония, където част от храма може да бъде намерен под наносите на епохите и пластовете морска вода недалеч от мястото, наречено Бимини, до крайбрежието на Флорида“ (съобщение 440-5). Не е ясно кога според Кейси хората ще открият тези надписи, но през 1940 г. той уточнява датата, когато фрагмент от Атлантида, потънал в района на Бимини, отново ще се издигне на повърхността: „Посейдония ще е една от първите части на Атлантида, която ще се издигне от морето – очаквайте го през 1968 и 1969 година“ (съобщение 958-3, 1940).

ПОД „НАНОСИТЕ НА ЕПОХИТЕ“

Пилотът Робърт Браш и Триг Адаме забелязват и заснемат от въздуха правоъгълна структура недалеч от крайбрежието на остров Андрос – най-големия от Бахамските острови. На публикуваните снимки действително се вижда нещо като потънало здание. Събитията се развиват през 1968 и 1969 година, както предсказва Кейси.
Браш и Адаме показват фотографиите си на Дмитрий Ребиков – признат специалист в областта на подводната фотография. Заедно със зоолога д-р Менсън Валънтайн, който години наред прави изследвания на Бахамите в търсене на изчезнали цивилизации, Ребиков изучава структурата в близост до крайбрежието на о. Андрос и открива здание с размери около 33 х 25 метра, обрасло с водорасли. Валънтайн сравнява плана му с плана на храма на класическата цивилизация на маите в Ушмала и стига до извода, че структурата принадлежи на доколумбовия период.
През същата година местен рибар обръща вниманието на Валънтайн към необичайната конфигурация от камъни във вид на буквата J, разположена приблизително на 6 метра под водата до северното крайбрежие на Бимини. В съобщението си до Музея на науката в Маями Валънтайн съобщава: „Това е дълга крайбрежна улица от многоъгълни плоски камъни, обработени и старателно подредени по проста повтаряща се схема. Очевидно тези камъни са се намирали под водата много дълго време, тъй като краищата на най-големите блокове са заоблени, което им придава вид на каменни възглавници”.
В интервю, публикувано през 1974 г., той разглежда находката като потвърждение на предсказанията на Едгар Кейси за издигането на Атлантида. Думите му са подхванати в десетки книги и статии. Подводните експедиции в търсене на потъналия континент от този период се съпровождат с поток от невероятни заявления. Някои гмуркачи „виждат“ храмове, колони, изпълнени с неведома енергия, и дори пирамиди, увенчани със светещи кристали (по-вероятно е обяснението на тези наблюдения да е пристъп на кесонна болест).

ПЪТЯТ НА БИМИНИ

По това време много други екстрасенси подемат знамето на Кейси и продължават делото му. След Валънтайн водещ търсач на свързващото звено между Бимини и Атлантида става д-р Дейвид Цинк – порфесор по английска литература и опитен гмуркач, който кани екстрасенси в експедициите си за „снемане на показания“ на място. Така например ясновидката Керъл Хафстиклер твърди, че пътят на Бимини всъщност е част от лабиринт, построен от високоразвити същества от звездния куп Плеяди, които са посещавали Земята в изпълнение на „галактическата си мисионерска служба“. Те са изградили лабиринта в Бимини като свещено място, „което да използва магнитното поле на Земята за възвисяване на човешкото съзнание и духовно изцеление“. Цинк публикува тези откровения в книгата си „Камъните на Атлантида“ през 1978 г.
На по-приземено ниво „пътят на Бимини“ и първоначалната структура, открита край о. Андрос, действително са реални обекти, които многократно са фотографирани и изследвани. Те биха могли да послужат за доказателство на метода на психическата археология на Кейси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: