По следите на „неудобните артефакти“

 

Човечеството не е първата цивилизация на Земята. До този извод се стига, ако се обърнем до т.нар. „неудобни артефакти“. Такива са те единствено за ортодоксалната наука, която не иска да признае, че на нашата планета са съществували още няколко цивилизации – Лемурия, Атлантида, Хиперборея. Макар че всъщност може би са били много повече – десетки или дори стотици…

Да започнем от най-отдалечената точка на линията на времето в земното битие.
В ЮАР, близо до град Кларксдорп, има удивителна скала. В нея са откривани някога, откриват се и днес, гофрирани кълба, дисковидни и сферични метални обекти – плътни или кухи, с бели пръски по тях или със „запечатани“ във вътрешността им светъл гъбест материал. Възрастта на тези артефакти е най-малко… 3 млрд. години. Кой ги е направил и с каква цел, не е ясно. Още повече че те са единственото, което е останало от породилата ги цивилизация…
Да се пренесем мигновено няколко милиарда години напред. През първата половина на XIX век в окръг Дорчестър на американския щат Масачузетс, при взривни дейности сред скали от докембрийския период (преди половин милиард години) са открити две парчета (както по-късно се оказва) от метална ваза. Тя е изработена от цинкова сплав с голяма доза сребро. Вазата е украсена с декоративни елементи във вид на цветове и лоза, инкрустирани със сребро. Качеството на изпълнението говори за изключителните умения на майстора на този съд – представител на цивилизация, от която ни разделят 500 милиона години. По този повод е изнесен доклад през юни 1841 г. на Scientific American. По неизвестни причини обаче той не се превръща в повратен момент във възприемането на историята на Земята.
Сред „неудобните артефакти“ особено се открояват два отпечатъка от обувки. Единият е открит от колекционера на трилобити Уилям Майстер в глинести шисти в американския щат Юта (възраст 500 – 600 млн.). Вторият е от сандал, открит е от геолога Джон Рейд по време на изкопни работи в щата Невада (възраст 350 – 600 млн. години).

А какво да кажем за находката от Приморието – малко изделие, изработено от зърна кристален мойсанит, циментирано с мойсанитова маса. Мойсанитът е много рядък камък, който на практика притежава почти същите качества като диамантите. Днес за получаването на кристален мойсанит с размер не по-голям от скромно бижу, се изискват огромна енергия и трудови ресурси. Поради това този материал е изключително скъп – по-скъп е дори от диаманта. Да се изработи от този рядък материал нещо голямо, е нито рентабилно, нито пък съществуват необходимите технологии. А кой го е направил преди милиони години? Отговор няма…
Можем да си припомним и железния котел (на възраст над 300 млн. години), открит през 1912 година от служители на електростанцията на град Томас в американския щат Оклахома.
От същия клас е и т.нар. „лондонска брадвичка“, намерена от мисис Ема Хан през юни 1934 г. близо до американското градче Лондон. Изделието е изработено от чисто неръждясващо желязо по технология, която дори днес не притежаваме. А това се е случило преди 150 милиона години.

Да добавим към всичко това отпечатъка от човешка длан (открит от Глен Роуз, щата Тексас) на възраст 110 млн. години, както и вкаменелия човешки пръст (остров Аксел-Хайберг в Канадския арктически архипелаг), на възраст не по-малко от 100 млн. години.
Тези и други „неудобни артефакти“ съществуват и не са никак малко. Всички те говорят само за едно: човечеството далеч не е изключително явление. Преди него е имало и други цивилизации, които са потънали в тъмата на времето. Ще си отидем и ние, като ще оставим само оскъдни следи – не особено „удобни“ за следващото цивилизовано общество. Макар че, кой знае, може би то ще бъде по-разумно от нас и затова няма да крие и още по-малко да унищожава свидетелствата, останали от нас…

%d блогъра харесват това: