Психологията на бедняка

 

Наблюдавайки потоците профучаващи по улиците скъпи автомобили, често се питаме нима хората са толкова богати, че да си позволят такива скъпи возила?

Елитните представители на автомобилната промишленост със стотици „коне” под капака предизвикват възхищение, завист и леко недоумение. Как обикновеният обитател на панелно жилище има пари за такава „играчка”? А главното, за какво му е на човек, живеещ на минимална заплата, автомобил, който харчи като звяр и ремонтът му струва луди пари.
Поразява и това, че подобна покупка си позволяват мнозина. Ако разгледаме паркингите, ще се окаже, че едва ли не всеки трети жител на комплексите се радва на стилен и мощен „железен кон”. Откъде това масово търсене на скъпи коли, като е ясно като бял ден, че такива покупки не са по джоба на всеки!
Всичко става ясно, ако погледнем статистиката. Оказва се, че повече от 70% от колите са купени на кредит. И този проблем засяга не само автомобилите. За модерни телефони и електроника, стилни дрехи и аксесоари далеч небогати хора харчат десет пъти повече, отколкото печелят. И мнозина вземат кредити или купуват лелеяната стока на лизинг за години напред. И изобщо не ги смущава, че скъпият автомобил често ще прашасва на паркинга заради липсата на пари за зареждането му с бензин и на телефона ще звучи фразата „Кредитният ви лимит е надхвърлен”. А гордият притежател на скъпата играчка ще оцелява със стотинките, останали му до заплатата, преглъщайки храни с изтекъл срок на годност.
Подобна ситуация е добре позната. Но защо постъпваме така? Какъв е смисълът?

СТАТУСНИТЕ „ИГРАЧКИ”

Отговорът се намира на повърхността. Нашият мозък може да бъде разделен на две части: животинска (инстинкти и емоции) и разумна (умствена, аналитична дейност).
Човек с преобладаващи над разума животински инстинкти повече от останалите е подложен на инстинкта за доминиране. Иска му се да се открои от тълпата, да бъде по-висок, по-главен, по-важен, да има влияние и статус.
Ако умствената съставка на даден индивид преобладава над емоциите, той би разбрал, че главната функция на телефона е осъществяване на връзка с нужните хора; на часовника – да показва времето, а на автомобила – да доставя човека от точка А в точка Б.
Облеклото трябва да пази от студ, обувките –да топлят краката.
А главният критерий за тези вещи е надеждността.
Нещо повече, умният човек, който иска да се открои от тълпата, желае да доминира или да демонстрира на света своя потенциал, избира за това разумни пътища. Той се усъвършенства в професията си, която искрено обича, старае се да се реализира или да получи признание за творчеството си.
А някои посвещават целия си живот в помощ на други хора, получавайки в замяна обществено признание.
Но при скудоумния, чиито инстинкти преобладават над разума, на преден план излизат по-различни критерии. На него му се иска да изглежда по-добър от другите, иска да му се възхищават и да му завиждат. С това той повишава собствената си самооценка.

ВИНОВНА Е СЛАБАТА ИКОНОМИКА

Според психолозите този проблем е характерен за бедните страни, където липсва средна класа. Техните жители се делят на много богати (олигарси) и откровено бедни хора, опитващи се да оцелеят с мизерната си заплата.
Тази нисша прослойка от населението страда от положението си и с всички сили се опитва да се измъкне от нищетата. Успяват обаче единици. Останалите нямат шансове да забогатеят, затова се стараят поне да изглеждат такива. Купувайки с последните си пари скъп часовник или шикозен автомобил, те смятат, че това е потвърждение на тяхната успешност, макар че всъщност потъват в дългове!
Трябва да се каже и че в страните със слаба икономика населението е социално незащитено, затова хората се стараят по всякакъв начин да запазят парите, които изтичат между пръстите им като вода. Населението не вярва на банките, а само единици могат да си купят недвижимост. Запазването на средствата в този случай се ограничава с покупката на валута, скъпоценности или автомобил, и то с последните средства или на кредит. Но като се има предвид, че колата може всеки момент да катастрофира, а телефонът – да се счупи, такива вложения са крайно съмнителни.
От друга страна, в развитите държави, в частност в Западна Европа, има култ към икономията. Хората живеят според средствата си, носят евтини, но удобни дрехи, а в града често се придвижват с метро или велосипед. Защото така е по-удобно! Велосипеди карат дори членове на правителството. А да си купят скъп автомобил, ако нямат средства да се издържат, и наум няма да им хрумне. Това е просто глупаво!
Този проблем се вижда и при покупката на дрехи. Забелязали ли сте посещаващите нашата страна туристи да шокират местното население с тоалети последна мода? Напротив, мнозина от тях пътешестват по цял свят, облечени в дрехи, които някои от нас не обличат дори когато отиват до магазина за хляб. И това са представители на Великобритания, Франция, САЩ, Япония и други развити страни.
За разлика от тях у нас има истински култ към облеклото. Дрехите трябва да са задължително скъпи, маркови, та още от пръв поглед да стане ясно, че този човек е приказно богат. Нищо че у дома хладилникът е празен. Интересното е, че показвайки се в обществото в скъпи тоалети, човек парадира, че разполага с много пари. За демонстриране на своите „възможности“ е най-подходящ скъпият ресторант. Хвърляйки прах в очите, беднякът поръчва бутилка скъпо вино, което струва три негови заплати, и всевъзможни екзотични блюда, които дори не знае как да яде. Такова разточителство от страна на откровено небогат човек заради демонстриране на несъществуващ статус не може да се нарече другояче освен глупост.

КАКВО ДАВА ТАКОВА БЕЗУМСТВО

Вече споменахме, че безумните харчове за скъпи престижни вещи имат определена цел – да се издигнеш в очите на другите и да направиш впечатление на осигурена личност, която е уловила късмета за опашката. За какво е всичко това! Просто представяйки се за богат, човекът изпитва пристъп на щастие. Перчейки се с разкошен тоалет или скъп автомобил, той улавя върху себе си възхитените и завистливи погледи. И това предизвиква вътрешно удовлетворение. Струва му се, че е на върха на света.

Освен повишаване на самооценката скъпите предмети са и средство за доминиране. Замислете се на кого ще обърне внимание симпатичната девойка: на младежа от маршрутката или на водача на елитен автомобил? Очевидно вторият представител на силния пол има повече шансове да спечели сърцето на младата особа. Той усеща възхитения й поглед. Но много по-важното е, че прави впечатление на осигурен и надежден мъж, с когото може да се гради съвместно бъдеще. И макар че отношенията им могат да приключат след седмица, благодарение на статусния автомобил девойката би избрала именно него. Следователно той е победител в този спор.

С КАКВО ЗАПЛАШВА СКЪПАТА ПОКУПКА

Съгласете се, че предимствата на такова поведение са крайно съмнителни. А и удовлетворението е моментно. Но със сигурност скъпите покупки усложняват живота! Ако стоката е взета с кредит, такъв „псевдомажор” месеци, дори години наред ще плаща. Човекът просто работи за автомобила, който след известно време не му носи вече предишното удовлетворение. Освен това той трябва и да се обслужва, да не говорим, че редовно трябва да се зарежда с бензин.
В резултат се превръщате в роби на вещите. Така се случва буквално с всяка придобивка, която може да се опише с фразата „На гол тумбак чифте пищови”.
Същото е и с шикозния ремонт на дома. Мнозина влагат немислими средства за обзавеждане на жилището само и само да видят възхищението в очите на гостите си. Но това удоволствие е минутно. Минава някой и друг месец и стопанинът престава да забелязва цялата тази красота, тя губи за него значение. Това означава само едно – парите са похарчени напразно, за задоволяване на собственото самолюбие.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ НАПРАВИ НЕЩО?

Преди всичко, важно е да се разбере, че е безсмислено да се харчат пари за неща, потвърждаващи мним статус. Ако човекът не представлява нищо като личност, ако не е постигнал нищо в живота, вещите няма да го направят важен и значим. Той ще предизвиква единствено насмешка у околните и ще страда от безпаричие. Трябва да се научим да виждаме същността на нещата, за да работят те за нас, а не ние – за тях.
Показателна е историята, която описва в книгата си настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. За организиране на мероприятие се налага той да купи 150 стола. Помощникът му съобщава, че е намерил подходящите мебели по 1500 долара парчето. Тръмп би могъл да махне с досада и да плати четвърт милион долара. Но той не би бил финансова акула, ако не умееше да икономисва.Затова милиардерът отменя покупката и лично се заема с търсенето на столове. Буквално за няколко часа намира това, което му трябва – при това по 90 долара за стол! Най-интересното е, че никой от високопоставените гости дори не забелязва разликата.
Какъв е изводът? Ако предметът изпълнява основните си функции и ако няма видима разлика, не е нужно за него да се дават луди пари! Могат да се открият десетки компютри, не по-лоши от Apple Mac, или да се избере телефон, който по нищо да не отстъпва на последния iPhone. Не е нужно да се плаща за мним престиж! Бедните хора не разбират това. Те именно затова са бедни, защото не умеят нито да печелят, нито да икономисват, нито да влагат в развитие!
Извод: всеки трябва да се научи на финансова грамотност – с помощта на обучаващи курсове или подходяща литература. При желание навсякъде може да се открие рационално зърно, което да ни насочи по правилния път.
Глупаво е да се харчат пари за неща, които не са ви по джоба. Много по-правилно е да ги вложите в нещо свое, което в бъдеще ще ви помогне да получите пасивен или активен доход. Или да пътешествате с тях по света. Или да помогнете на онези, които живеят по-зле от вас. Трябва просто да живеете истински, а не да ви се струва, че го правите…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: