Скрижалите на Новия свят

 

Както е известно, десетте заповеди в християнството и юдаизма са основен закон. Източникът им е Петокнижието, Старият завет. Археолозите напълно спокойно се отнасят към артефактите с изписани заповеди, открити в Близкия изток. Но когато подобен артефакт „изплува“ в планините на Северна Америка, това се превръща в сензация.

Според специалистите Петокнижието с текста на заповедите е съществувало още през III в.пр.н.е. За появата на 10-те заповеди, завещани от Бога на хората, Библията подробно разказва в книгите „Изход“ и „Второзаконие“. По призива на Бога Моисей се изкачва на планината Синай. Под грохота и блясъка на мълниите се чува Божият глас, произнасящ заповедите. Господ му връчва две каменни плочи – „Скрижалите на Завета“, върху които са изсечени 10-те главни заповеди.
Но когато след 40 дни се спуска при съплеменниците си, водачът на юдейския народ вижда, че те са забравили своя Бог и се покланят на златния телец. Пророкът изпада в страшен гняв и в яростта си разбива скрижалите в една скала. Когато народът се разкайва и се връща към своята вяра, Бог му заповядва да изсече нови скрижали, върху които да изпише заповедите…
През 1933 г. в подножието на плато недалеч от американското градче Лос Лунас е открит гигантски камък с тегло 85 тона, на който са изсечени
10-те заповеди на Моисей. Местните го наричат Скалата на тайните. Привлечен от слуховете за загадъчния артефакт, пристига младият археолог Франк Хибън. До камъка го води възрастен жител на Лос Лунас, който твърди, че още през 1880 г. пръв е видял странните надписи. Ученият ги фотографира и изпраща снимки на колегите си.
Оказва се, че надписът представлява 10-те Божи заповеди, изсечени на древноеврейски език. Съвременната израелска азбука съществено се отличава от изписването на символите върху камъка. Освен това Хибън отбелязва уникалността на мястото, където се намира камъкът. Към Скалата на тайните е прокарана само една пътечка и тя лежи точно върху нея. Невъзможно изглежда камъкът да бъде преместен от там и практически пътникът не може да мине, без да го забележи. Ученият не изключва възможността хората да са минавали от там на път към мястото за жертвоприношения или богослужения, а камъкът да им напомня заповедите.
Но в цялата история изплува един неясен въпрос: как древните юдейски заповеди, при това нанесени с такъв стил писмена, проникват в Северна Америка дълго преди викингите и Колумб?
На платото, където се намира Скалата на тайните, са запазени развалините на древни укрепления, изградени в очевидна последователност. А на самата скала има десетки загадъчни рисунки и наскални знаци – петроглифи. Учените изказват хипотезата, че едно от изображенията съвпада с разположението на съзвездията и планетите в момента на слънчево затъмнение, което се случва през септември 107 г.пр.н.е. Именно на този ден според древноеврейския календар се пада един от най-почитаните религиозни празници на този народ – Рош Хашана, или еврейската Нова година. Тя се отбелязва два дни поред в новолунието на есенния месец тишрей (тишри). Възрастта на надписа се оценява различно – от 500 до 2000 години. Но отговор на въпроса как всичко това би могло да се окаже в Америка, никой не може да даде.
Изследователите работят с няколко хипотези. Според една от тях надписът е изсечен от финикиец, доплувал тук с кораб. Известно е, че финикийците са изкусни мореплаватели и са посещавали земи далеч извън пределите на известния тогавашен свят. Друга версия гласи, че автори на надписа може би са самаряните, избягали в Америка от гнева на императора на Византия преди 1500 години. Този народ, който се смята за потомък на жителите на Вавилон, както и евреите изповядва юдаизма и живее в Палестина. Вярващият самарянин винаги трябва да разполага с т.нар. мезуза – малък свитък със свещен текст, прославящ Бога. В този текст се споменават и заповедите. Обикновено се поставя в калъф и се закрепва към външната рамка на входната врата. Смята се, че по този начин мезуза предпазва дома от зли сили. При самаряните мезуза нерядко представлява камък, върху който се изсича сакралният текст.
Едва ли биха могли самаряните да донесат в околностите на Лос Лунас огромната скала, прекалено е тежка. Но интересното е, че освен древноеврейските букви посланието съдържа и два самарянски символа. Нима Скалата на тайните от Лос Лунас все пак е самарянска мезуза?
Ученият свят се разделя на два лагера. Според първите камъкът и надписът върху него са оригинални. Сред тях е знаменитият лингвист семитолог Сайръс Гордън. Той твърди, че текстът върху камъка е нанесен от представители на едно от 10-те изгубени колена на Израил, по чудо попаднало в Новия свят. Други специалисти се съмняват в древния произход на надписа, смятайки го за фалшификат. Доводите им са, че освен древноеврейски символи върху камъка има древногръцки и древносамарянски букви, което според тях е недопустимо за писмото на юдейски жрец. Освен това в текста има съгласни, играещи ролята на гласни. Такава груба правописна грешка едва ли е възможна за носителя на езика.
Скалата на тайните от Лос Лунас не е единствения артефакт с древноеврейски произход в Америка.
В щата Тенеси, недалеч от река Бет Крик през 1889 г. е изваден камък от индианска погребална могила. През ХХ в. той попада в ръцете на професор Сайръс Гордън, който стига до извода, че надписът е изпълнен със същото древноеврейско писмо като този от Лос Лунас. Наистина текстът на камъка от Бат Крик е значително по-скромен и се състои само от една дума, означаваща „за Юдея“. Ученият остава в недоумение какво е било предназначено „за Юдея“, но така и си остава в гроба на индианския вожд…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: