Слънчевите божества

 

Стотици и хиляди години преди раждането на Иисус Христос в продължение на дълъг период на различни континенти има много други подобни божества, характеризиращи се с много общи черти…

ИИСУС

Иисус е роден на 25 декември чрез непорочно зачатие. Той е потомък на Бога и на смъртна жена Мария.
В Библията е указано, че Младенецът се ражда в нощта, когато на небето изгрява ярка звезда. Тя е пътеводител за тримата влъхви – Балтазар, Мелхиор и Каспар, които според Евангелието на Матей поднасят даровете на новородения Исус: тамян, злато и мира.
В католицизма поклонението на влъхвите се отбелязва в деня на празника Богоявление
(6 януари). В някои страни празникът се казва Празник на тримата царе.
Узнавайки за раждането на човека, на когото според древното пророчество е съдено да стане цар на Израил, тиранът на Юдея Ирод решава да убие Иисус. Той заповядва да бъдат убити всички новородени в града, където трябва да се роди Христос. Но родителите му узнават за подготвяното кръвопролитие и бягат от страната.
12-годишен Иисус пристига със семейството си в Йерусалим и води дискусии с представители на духовенството.
Отива на река Йордан, където приема кръщение от Йоан Кръстител. Тогава е на 30 години. Христос може да превръща водата във вино, да ходи по вода, да съживява мъртви. Има 12 последователи. Известен е като Цар на царете, Син Божий, Светлина земна, Алфа и Омега, Агнец господен и т.н. След предателство на неговия ученик Юда, който го продава за 30 сребърника, е разпънат и погребан. А след три дни възкръсва и се възнася на небето…

ХОР, 3000 Г.ПР.Н.Е.

Хор (Хара, Хар, Хор, Хур, Хорус) – бог на небето, слънцето, светлината, царската власт, мъжествеността, почитан в Египет.
Хор е роден на 25 декември от девата Изида Мария. Раждането му се съпровожда с появата на звезда на изток, която води трима крале, които я следват, за да дойдат и да се поклонят пред новородения спасител.
На 12 години той вече обучава децата на богатите. На 30 години е кръстен от лице, известно като Ануб (Анубис), и така започва духовното си проповядване. Хор има 12 ученици, с които пътешества и прави чудеса, като изцеление на болни и ходене по вода. Хор е известен под множество иносказателни имена, като „Истина”, „Светлина”, „Помазан Син на Бога”, „Пастир божий”, „Агнец божий” и мн.др. Предан на Тифон, Хор е умъртвен, погребан и след три дни възкръсва.
Тези атрибути на Хор се разпространяват в много световни култури за много други богове и имат една и съща обща митологична структура.

МИТРА, 1200 Г.ПР.Н.Е.

Персийски бог на Слънцето. Според преданията е син на непорочно заченала небесна дева и е роден на 25 декември в пещера. Има 12 ученици и е Месия, очакван от народа. Върши чудеса и след смъртта си е погребан. А три дни след това възкръсва. Споменава се също като „Истина”, „Светлина” и с много други имена. Свещеният ден за поклонение на Митра е неделя.
Убит е, като поема върху себе си греховете на последователите си. Възкръсва и му се покланят като въплъщение на Бога. Последователите му проповядват сурова и строга нравственост.
Той има седем свети тайнства. Най-важните от тях са кръщение, конфирмация (миропомазване) и евхаристия (причастие), когато „причастяващите се вкусват божествената природа на Митра във вид на хляб и вино”. Привържениците на Митра установяват централното място за поклонение точно там, където Ватиканът издига своята църква. Почитателите на Мирта носят на челото си крестен знак.

АДОНИС

Бог на плодородието в древнофиникийската митология (съответства на вавилонския Тамуз). Роден на 25 декември. Убит и погребан, но боговете на подземния свят (Аид), където прекарва три дни, му позволяват да възкръсне. Той е спасител на сирийците.
В Стария завет се споменава за плача на жените над неговия идол.

АТИС, 1200 Г.ПР.Н.Е.

Фригийски вариант на вавилонския Тамуз (Адонис). Атис Фригийски е роден от девата Нана на 25 декември. Смята се за „единствения роден син” на Височайшата Кибела. Съчетава в едно лице Бог-отец и Бог-син. Пролива кръвта си в подножието на бор на 24 март за изкупление на греховете на човечеството. Погребан е в скала, но възкръсва на 25 март (паралел с пасхалната неделя), когато настъпва всеобщ празник на вярващите в него. Специфичните атрибути на неговия култ са кръщението с кръв и причастието.

ВАКХ, 500 Г.ПР.Н.Е.

Вакх (Дионис), Гърция – бог на лозарството и виното в гръцката митология.
Вакх е син на тиванската принцеса девственица Семела, заченала го от Зевс без телесна връзка. Роден е на 25 декември. Той е спасител и освободител на човечеството. Бил е странстващ проповедник, който върши чудеса, превръщайки водата във вино. Наричан е „Цар на царете”, „Еднороден Син Божий”, „Алфа и Омега” и т.н.
Обесен е на дърво или разпънат, преди да се спусне в подземния свят. След смъртта си възкръсва. В негова чест ежегодно се устройват празненства, изобразяващи смъртта му, слизането му в ада и възкресението.

ОЗИРИС

Египетски бог на Слънцето, баща на Хор. Озирис е син на Небето и Земята, покровител и защитник на хората.
Роден е на 29 декември от девственица, наричана „девата на света”. Брат му Тифон го предава, в резултат на което е убит от другия си брат Сет. Погребан е, но след това възкръсва, след като прекарва в ада три дни. Озирис отива в задгробния свят, става негов владетел и съдия над мъртвите. Смятан е за въплъщение на Божеството. Той е третият в египетската триада. Озирис за древните египтяните е най-човешкият от всички богове в многолюдния им пантеон.
Като мъртъв цар и цар на мъртвите, Озирис е особено почитан. Този бог въплъщава възраждането. Благодарение на него всеки човек, преминал страшния съд, придобива нов живот. И пред името на тези, които ще бъдат провъзгласени за „оправдани” от този съд, се появява името „Озирис”.
Озирис е бог на спасението, затова хората най-много се нуждаят от него.

КРИШНА, 900 Г.ПР.Н.Е.

Кришна (Христна) е роден от девата Деваки без сношение с мъж. Той е единственият роден син на Височайшия Вишну. Ражда се с появата на звезда на изток, възвестила идването му. За раждането му съобщава и хор от ангели.
Въпреки че е с царски произход, се появява на бял свят в пещера. Смята се за алфата и омегата на Вселената. Върши чудеса и има ученици. Отдава живота си заради хората. В момента на смъртта му по обяд слънцето помръква. Кришна се спуска в ада, но възкръсва и се възнася на небесата. Последователите на индуизма вярват, че той отново ще се върне на земята и ще съди мъртвите в Съдния ден. Той е въплъщение на божеството, третото лице на индуистката Троица.

КОЛЯДА (КОЛЕДА)

Митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето младенец, зимното слънце. Според преданията е син на Даждбог и Златогорка (Златната майка), заченала го без телесна връзка. Роден е на 25 декември в пещера. За да му се поклонят и да му отдадат почит, пристигат мъдреци, принцове и крале от всички краища на света. Пътя им сочи оповестилата за раждането му звезда.
Черният цар Харапински иска да го погуби още като бебе, но самият загива. Когато пораства, Коляда става спасител на човечеството. Той учи хората да не грешат и да следват заветите на Ведите. В ръцете си носи Златната книга, където е записана цялата мъдрост на Вселената….

ТЪЛКУВАНЕ

Остава въпросът откъде са се взели тези общи черти? Защо раждането е от девственица и именно на 25 декември? Защо тридневна смърт и неизбежно възкресение? Защо именно 12 ученици или последователи?…
Звездата на изток – Сириус, е най-ярката звезда в нощното небе, която на 24 декември образува една линия с трите най-ярки звезди в Пояса на Орион. Те и днес се наричат по същия начин както и в древността – Тримата царе. Тримата царе и Сириус посочват мястото, където Слънцето изгрява на 25 декември. Ето защо Тримата царе „следват” звездата на изток – за да определят мястото на изгрева на слънцето, или „раждането на Слънцето”.
Значението на 25 декември в религията е, че това е денят, когато дните най-после започват да нарастват в Северното полукълбо, и произтича от времената, когато хората са се покланяли на слънцето като на Бог.
Кръстът на Зодиака е един от най-древните символи в историята на човечеството. Той образно показва как Слънцето в течение на годината преминава през 12-те съзвездия. Освен това отразява и 12-те месеца в годината, четирите годишни времена, слънцестоянията и равноденствията. Съзвездията са персонифицирани като хора или животни – оттук и терминът „Зодиак” (гр. кръг на животните).
С други думи, древните цивилизации не само следят Слънцето и звездите – те ги въплъщават в детайлно обмислени митове, базирани на тяхното движение и взаимовръзки. Слънцето, с неговите животворни и съхраняващи качества, олицетворява посланика на незримия творец, или Бога, Божията светлина, Спасител на човешкия род. 12-те съзвездия представляват периодите, които Слънцето преминава през годината. Названията им обикновено са отъждествявани с елементите от природата, характерни за конкретния етап. Например Водолей – носител на вода, носи пролетните дъждове.
За времето от лятното слънцестоене до 22 – 23 декември дните намаляват и стават по-студени. От ракурса на Северното полукълбо изглежда, че Слънцето сякаш се движи на юг и става по-малко и по-бледо. Намаляването на деня и спирането на растежа на зърнените култури в древността символизират смъртта – смъртта на Слънцето…
Слънцето, движещо се на юг в продължение на шест месеца, достига най-ниската точка на небето и напълно спира зримото си движение точно за 3 дни. По време на тази тридневна пауза то застава близо до съзвездието Южен кръст. И след това, на 25 декември, се издига с 1 градус северно, предзнаменувайки по-дълги дни, топлина и пролет. Метафорично Слънцето, умряло на кръста, е мъртво в продължение на три дни, за да възкръсне или да бъде родено отново.
Ето защо Иисус и многобройните слънчеви божества имат общи признаци: разпятие на кръста, смърт за 3 дни, а след това възкресение. Това е преходен период, преди Слънцето да смени посоката на своето движение обратно в Северното полукълбо, носейки пролетта – тоест спасението. А 12-те ученици са 12-те съзвездия в Зодиака, с които пътешества Слънцето…

%d bloggers like this: