Съкровищата на „Сребърния фараон”

506-3

Съкровищата от гробницата на фараона Тутанкамон имат световна слава. Но въпреки че не е толкова известна, гробницата на фараона Псусенес I не отстъпва по своите богатства и художествена ценност…

ВОЙНАТА ПРОТИВ АРХЕОЛОГИЯТА

Гробницата е открита по време на разкопките на френския египтолог Пиер Монте през 1929 – 1951 г. в Танис, в делтата на Нил, сред гробниците на царете от XXI – XXII династия. При това по богатство и разкош предметите в нея са не само съпоставими, но дори превъзхождат съкровищата от гробницата на Тутанкамон. Те са изложени в Каирския музей.

577-3

Археологът Пиер Монте до саркофага на Псусенес I

Ако обаче колекцията на Тутанкамон е обиколила половината свят и са й се възхищавали хора от различни възрасти и националности, то златните и сребърните изделия, открити в Танис, са много по-малко известни. Причината са страховитите събития от 1939 г. и войната в Европа. През февруари 1940 г. войските на фашистка Германия са на прага на Франция и Монте, изоставяйки многообещаващите разкопки на царския некропол, бърза да се завърне при семейството в родината си и идва отново в Египет няколко години по-късно.

МЕЧТАТА НА ВСЕКИ ЕГИПТОЛОГ

Това е недокоснатата гробница. И тази мечта на Монте се сбъдва! Разкопавайки некропола в Танис, той открива гробница, по чиито стени има релефи с името на фараона Псусенес, чието пълно тронно име е Аахепера Псусенес I Сетепенамон, управлявал около 1039 – 993 г.пр.н.е. Различни източници, цитиращи древноегипетския историк Манетон, му отреждат от 41 до 46 години управление. В погребалната камера на Псусенес върху малък постамент археолозите откриват блестящ саркофаг от чисто сребро. Под покривалото на мумията се намира златна маска с портрета на… фараона Шешонк, отлята от монолитен лист злато. Това е втората посмъртна маска от злато, открита от учените (първата е маската на Тутанкамон). Тя изглежда традиционно: отразява лицето на младеж на около 23 – 28 години, мумията има още златен нагръдник, а под него масивна златна верига от пекторали (правоъгълни пластинки с изображения на религиозни сцени). За знатността и богатството на погребания говорят също златните пръстени и гривни на ръцете, както и сандалите от чисто злато…

505-3

Огърлицата на фараона

Само тези находки биха осигурили на Монте световна слава, но той решава да продължи през тесния проход с влажна мазилка по стените и стичаща се между каменните блокове вода… И скоро учените откриват погребална камера, заета повече от половината от саркофага. А около него в безпорядък се търкалят съдове от алабастър, порфир, гранит, четири канопи (ритуални съдове), купи и чинии от злато и сребро, статуетки и ушебти (магически фигурки)…

90 КИЛОГРАМА СРЕБРО

Саркофагът е отворен на 21 февруари 1940 г. в присъствието на краля на Египет Фарух – голям любител на археологията. Изследователите не са разочаровани. При това тялото на Псусенес е погребано в три саркофага: първият – от розов гранит, в който се намира още един – от черен гранит. А в гранитния, на свой ред, се намира ковчег от сребро – в древен Египет този метал е наричан „костите на боговете”. Теглото му е над 90 кг. Сребърният антропоморфен саркофаг, украсен със злато, съдържа мумията на царя.
Този великолепен саркофаг е неимоверен разкош по онова време, като в сравнение с него бледнеят дори съкровищата на Тутанкамон. Причината е, че в епохата на фараоните от Древното царство стойността на среброто в Египет два пъти е превишавала цената на златото. Тогава в Египет добивали до 40 тона злато годишно. Според оценки на учени такова ниво на добива на злато е достигнато в Европа едва през 1840 година. Във времената на Псусенес I поради разработването на сребърните рудници съотношението на цените се променя. Но самата работа със сребро се смята за много по сложна, майсторите са по-малко, а стойността на труда ум съответно е по-висока.

504-3

Нагръдно украшение

МОНОХРОМНОТО СЪВЪРШЕНСТВО

Увреденото лице на мъртвия цар е покрито със златна погребална маска от грубо споени и скрепени пластини. Дебелината на скъпоценния метал на някои места достига 0,1 мм, което говори за майсторството на бижутерите от онова време. Ритуалната корона (немес) от злато пада върху раменете. Царският урей – кобра, лежаща в горната част на маската на фараона, е направен по-изкусно от грубоватите и може да се каже варварски великолепни елементи от короната на Тутанкамон. Маската е украсена от стилизираната брада на фараона.
Сред особеностите на маската на Псусенес, които привличат най-голямо внимание при неизбежното сравнение с маската на Тутанкамон (независимо че ги разделят 300 години), може да се отбележи огледалният блясък на метала. Причината е, че златната маска на Псусенес, която е направена с много по-голяма ювелирна точност, е и старателно полирана. За разлика от маската на Тутанкамон, тя не е многоцветна, затова пък е много по-хармонична и естетична. И монохромността на това произведение на изкуството, характерна за бижутата от периода на управление на Псусенес Първи, само допълва неговото техническо и пластично съвършенство.

ШЕДЬОВРИТЕ ОТ ГРОБНИЦАТА НА ПСУСЕНЕС

Покривалото на мумията на Псусенес също е златно. И под него са разположени златни украшения: 12 гривни на лявата ръка, 10 – на дясната, около 30 пръстена на пръстите, огърлици, ажурни пекторали, шест златни фермуари, мъниста от злато и лазурит; на краката – златни гривни и сандали. Всички пръсти на ръцете и краката са в златни напръстници…
В царския некропол, независимо от скромните му размери, се съхраняват килограми злато, сребро, скъпоценни камъни. Сред шедьоврите на ювелирното изкуство са широки огърлици, инкрустирани със сердолик, лазурит, яспис. Безценни чаши от сребро и кехлибар във вид на цветя или с цветни мотиви, ритуални съдове, златни статуетки на богини и погребални маски на фараони.
Открито е голямо количество лазурит – дори повече, отколкото в гробницата на Тутанкамон. А това е един от най-скъпите камъни в Египет, който се доставял от територията на съвременен Афганистан. Шест огърлици на Псусенес се състоят от няколко реда мъниста или от малки златни дискове и медальони. На една от огърлиците има надпис: „Цар Псусенес направи голяма огърлица от истински лазурит – нито един цар не е правил нищо подобно”. Очевидно, дори в периоди, когато икономическото положение на Египет не е било на висота, царете са погребвани с наистина приказен разкош!
А в това време страната действително се намира в упадък. Египет не воюва, притокът на военна плячка в хазната на фараоните е спрял. Но Псусенес е не само фараон, но и върховен жрец на бога Амон. Заемайки такава длъжност, Псусенес очевидно е черпел богатство от „достоянието на боговете”…

В. „Феномен“, бр. 3, 2015 г.

%d блогъра харесват това: