Тайните на кирилицата

 

Славянската азбука е база за азбуките на почти сто езика по света. Познаваме кирилицата, но все още не сме разгадали множеството й загадки…

Старобългарската азбука може да се раздели на три части: „висша“, „нисша“ и „божествена“. Първата по названието на буквите носи в себе си определено смислово послание. Втората й е противоположна: названията на тези букви са срички, често неприятни за слуха. Третата част от азбуката са божествените символи, намиращи се в средата – най-загадъчната й тайна.

Сакрална геометрия

Изписването на кирилските букви също крие в себе си загадка. Привичните буквени обозначения се състоят от прости геометрични фигури: кръгове, триъгълници, кръстове. Но в тях е скрит сакрален смисъл – символите на вечността, на Троица, на Христа.
Изследователи на старобългарската азбука установили, че геометрически в кирилската буква „Ч“ изначално е скрит символът на чашата на причастието; в „Х“ – кръстът на Андрей Първозвани; в „Тита“ – ковчегът на спасението. Така азбуката ни рисува символичната картина на християнския свят.

Тайнопис

Редица учени изказват хипотезата, че първата славянска азбука е била тайнопис и представлява сложна логическо-математическа система. Съществува и версия, че азбуката е създадена от Кирил и Методий като цялостно изобретение, а не като творение, формирано на части чрез добавяне на нови буквени форми.
Кирилицата таи в себе си тълкуване на устройството на света – всяка буква съдържа смисъл и се разшифрова като Аз Бога Ведаю, Глаголя Добро, что Ест Жизн… Ако се подреди кирилицата в квадрат 7 на 7, тя може да се чете в произволен ред, разкривайки нови смисли.

Буквените числа

Буквените обозначения се използват и като числа – и тук откриваме нови загадки. Защо Аз е равна на единица, а Буки няма число? Редът на първите числа е последователен, но деветката се оказва в самия край на азбуката.
Не може да се каже, че такава хаотичност е резултат от случайност. Свети Кирил старателно е обмислял сакралните значения на своето творение. За превръщането на буквата в число над нея се поставя специален знак – титла, чийто смисъл може да се сравни с нимба.

Шифър на мирозданието

През Средновековието се изчислява значението на думата чрез събиране на числовите означения на буквите, за да се открие в тях нов смисъл. Например за число на Христос се смята 888 – това е сумата от числата букви в името Иисус на гръцки език.
Затова тези, които се обръщат към старобългарската азбука, се сблъскват със загадката на числовото обозначение на нейните букви, търсейки в древната азбука шифъра на мирозданието: от сътворението на света до страшния съд.

Загадъчните писмена

Повечето букви в славянската азбука са с гръцки произход. Но има и такива с доста загадъчен генезис – например Ц и Ш.
Учените все още не могат да обяснят откъде създателите на старобългарската азбука са ги заимствали. Букви с подобно изписване има в етиопското и арамейското писмо, но те звучат по различен начин.

Природата на духа

Смята се, че иврит, гръцки и латински въплъщават природата на нещата. „Отците“ на кирилицата – светите Кирил и Методий, създавайки нова писменост, се опитват да предадат чрез нея природата на духа. Може би затова в света няма нито една „кирилска“ страна, в която да управляват прагматизмът и икономическото съзнание.

%d блогъра харесват това: