Торинската плащеница: реликва или фалшификат?

101-28

Малко предмети от древността са подлагани на толкова подробен анализ. Нито един от христианските артефакти не е предизвиквал толкова разгорещени дискусии в научния свят. И нито един не е толкова необичаен като Плащеницата от Торино…

Според преданието с нея Йосиф Ариматейски увива тялото на Иисус Христос след мъчителната Му смърт на кръста – и върху нея се отпечатват следи от тялото на християнския месия. Но може би свещеният саван е само средновековен фалшификат?…

ИСТОРИЯТА НА ПЛАЩЕНИЦАТА

Плащеницата от Торино представлява платно, дълго малко повече от 4 метра и 1 метър широко. Вярва се, че върху нея са се „отпечатали” главата, ръцете и краката на Иисус: различават се чертите на умиротворено лице, запазило спокойно и безметежно изражение. Съдейки по силуетите, част от погребалния саван е поставен под тялото на покойния, а с друга част е увито тялото откъм главата.
След смъртта на Христос Плащеницата изчезва за повече от 13 века, разказва преданието. За първи път за нея се заговаря през 1353 година, когато френски кръстоносец донася савана от далечните си странствания. Битува мнението, че преди разграбването на Константинопол от европейците Плащеницата е съхранявана именно там, макар че няма доказателства за това.
По-късно семейството на рицаря предава артефакта на църквата на град Лирей и оттогава започва другата история на реликвата: към малкото градче се насочват върволици от поклонници. Интересът към Плащеницата започва да угасва, когато църквата я обявява за фалшификат, каквито има множество по онова време.

Turin, Italy - Sacred Shroud

Но сто години по-късно, през 1452 г., херцогът на Савоя Людвик I купува Плащеницата и тя е преместена в град Шамбери. През 1578 г. я пренасят в катедралата „Йоан Кръстител” в Торино, Северна Италия. Там тя остава и получава названието си, с което е известна до днес.

Turin Cathedral

Катедралата „Йоан Кръстител” в Торино, където се намира Плащеницата

Истинската слава спохожда савана столетия по-късно – в края на ХIХ в. През 1898 г. италианският адвокат Секондо Пиа фотографира Плащеницата и работейки над новите снимки, забелязва странен детайл. Върху лентите се вижда, че светлината и сянката някак странно са сменили местата си: Торинската плащеница прилича на негатив. Следователно в ръцете на фотографа Секондо Пиа се намират снимките в позитив.
Това необичайно явление привлича множество ентусиасти, но никой не прави научни опити с Плащеницата. Църквата не желае да показва реликвата на външни хора, макар че потвърждава оригиналността й официално. Технологиите в края на ХIХ в. не могат да дадат отговори на всички въпроси на любопитните. Учените се заемат сериозно с изследването на артефакта едва през втората половина на ХХ век.
Не съществуват точни дати за раждането и смъртта на Христос. Предполага се, че е роден в периода 12 – 4 г. пр.н.е., а смъртта му се датира към 23 – 36 г. от н.е. Ако се вярва на някои учени, привърженици на оригиналността на Торинската плащеница, тя е направена в началото на I в. от н.е. – в периода на живота и смъртта на Христос.

ХРИСТОС Е БИЛ АЛБИНОС?

Главният въпрос може да се формулира така – защо да се смята Торинската плащеница за оригинал? Причината е, че на нея могат да се видят не само отпечатъци от тяло, но и следи от рани. Плашещите свидетелства за разпятието, многобройните удари с бич, кървавата рана в областта на удара от копието на римския центурион – всичко това е „отпечатано” върху реликвата.
Има един интересен момент, който невинаги се споменава. В християнската традиция е прието разпънатият Христос да се изобразява с гвоздеи, забити в дланите. В действителност в древен Рим пироните се забивали в китките. Върху Плащеницата от Торино ясно се вижда, че тялото е било приковано именно за китките.
Доказва ли това нейната оригиналност? Да не бързаме с изводите, тъй като саванът би могъл да е фалшифициран от изкусен мистификатор – майстор, запознат с древноримските обичаи много по-добре от свещениците през Средновековието.
Може ли да се направи анализ на остатъците от кръв върху Плащеницата? Уви, дори в нашето високотехнологично време е невъзможно да се каже категорично има ли на нея кръв – изследванията не могат да потвърдят нито наличието й, нито липсата й.
Учените по-скоро са склонни да приемат, че петната върху савана са само оцветители,  живачен сулфид и охра. Като че ли въпросът може да се смята за приключен, но въпреки това повече от 50 пъти художници се опитват да изкопират изображението на Плащеницата, в това число и с използването на нови методи, но не успяват да постигнат желания резултат.
Вниманието на публиката привлича това, че изображението на Иисус се е запазило в негатив. Някои обясняват този феномен с „ефекта на осветяване на тъканта” на платното. Съществува и хипотезата за примитивен фотоапарат, който би могъл да се използва за направата на фалшификата.
Ако изображението върху Плащеницата действително е негатив, то ще се окаже, че Иисус Христос е… албинос с бели коси и брада в същия цвят. Мнозина изследователи обаче не разглеждат версията за негативното изображение върху платното. Те смятат, че част от тъканта просто е била подложена на по-силно слънчево въздействие, затова се е получил този ефект.
Съществува обаче сериозно доказателство за оригиналността на савана, с който е било покрито тялото на Спасителя. През 1976 г. учени от Националната лаборатория в Лос Аламос поставят изображението й в компютъра VP-8, който може да интерпретира оптичната плътност на изображението и да превръща плоската картина в релефна. Резултатите се оказват изненадващи: на екрана се появява триизмерно изображение на човек.
Вярващите получават сериозен коз, но скептиците не отстъпват: дори Плащеницата да не е обикновено изображение, това все още не говори, че с нея именно е било увито тялото на Месията. За направата на савана мистификаторът би могъл да използва макет, а може дори и истинско човешко тяло.

ПО-КЪСНА ДАТИРОВКА

Най-простият начин да се разсеят митовете за оригиналността на савана е да се докаже, че е направен през Средновековието. Но не всичко е толкова просто, както мислят привържениците на версията за фалшификата. Още през 50-те години на ХХ век учените обръщат внимание на това, че примитивната структура на тъканта на платното говори за ранния му произход. Според изводите от онова време Плащеницата вероятно е направена още през I в. от н.е. – именно тогава е живял Христос.
Най-известните опити с Плащеницата са направени през 1988 г. Три независими лаборатории едновременно – на Оксфордския и на Аризонския университет, както и на Федералния политехнически институт в Цюрих, получават образци от савана с цел да установят възрастта му чрез радиовъглероден анализ. За разочарование на много вярващи и трите получават сходни резултати – Плащеницата е направена не по-рано от ХIII век. За никакъв древен произход не може и дума да става!
Нужно ли е да казваме, че това не слага край на историята. Любителите на мистиката и вярващите настояват, че Плащеницата е подлагана на странично въздействие, което е изкривило резултатите от тестовете. И наистина, през 1532 г. саванът обгаря при пожар в Шамбери и върху Плащеницата са направени кръпки. Може ли учените да са направили погрешни изводи въз основа на по-късните тъкани? Малко вероятно е, тъй като не е трудно да се различи оригиналната тъкан от средновековните кръпки. Едва ли върху резултатите от експеримента може да повлияе и друго външно въздействие – боядисване например. Ако Плащеницата е била замърсена, това би могло да изиграе своята роля, но не дотолкова, че да доведе до грешка от 1000 години. Във всеки случай голяма част от учените смятат именно така.
През 2001 г. специалисти от Института по криминалистика на Русия твърдят, че радиовъглеродният тест би могъл да даде неправилни резултати, тъй като Плащеницата е съдържала средновековни масла. Така възрастта на платното „случайно” се е изместила с 1300 години. След публикуването на материала се правят нови анализи и се изяснява, че съдържанието на масла в платното може да коригира резултатите с 276 години, но не и с 13 столетия. При това авторите на тази версия не разполагат с истински образци, а изводите са въз основа на снимки на Плащеницата.

 „ЗАГОВОРЪТ ОКОЛО ИИСУС”

Съществуват и доста странни теории. Такава е версията на немския писател Холгер Керстен, според когото резултатите от опитите от 1988 г. са верни, само че самите образци са подменени. В защита на тази „хипотеза” говори това, че от лабораторните записи, фиксиращи всичко случващо се по време на експериментите, по тайнствен начин са изчезнали половин час снимки. За това време тъканта на савана би могла да бъде подменена.
Писателят не се ограничава с историята за кражбата на платното, подлагайки на съмнение дори официалната позиция на църквата по отношение на Христос. Според версията на Керстен именно църквата стои зад фалшифицирането на опитите, за което тя има доста основателни причини, тъй като Плащеницата съдържа в себе си свидетелства, че в момента на свалянето от кръста Христос всъщност не е бил мъртъв. Според Керстен раните на мъртъв човек не могат да кървят така и не биха оставили такива следи върху платното.
Но как е могъл Иисус да преживее екзекуцията? Немският писател смята, че последователите на Христос са имали ясни планове за спасението на своя месия. Той бил свален от кръста три часа след разпъването.
И наистина, много осъдени висели на кръстовете повече от пет дни и въпреки това оцелявали. Христос изгубва съзнание, след като към лицето му поднасят влажна гъба, която би могла да съдържа упойващо вещество. По този начин привържениците на Иисус са заблудили надзирателите да го помислят за мъртъв.

622-28

Питер Паул Рубенс, „Сваляне от кръста”, катедралата „Антверпенската Богородица”

Теоретически в момента на свалянето от кръста Той все още би могъл да е жив, но това са само догадки. Главното и всъщност единственото свидетелство на версията на Керстен е Евангелието. На сутринта откриват гробницата празна – твърди Свещеното писание.
Теорията на Керстен може да обясни и появата на отпечатъците на тялото върху Плащеницата. Последователите на Христос биха могли да използват за третиране на раните масла от алое и миро и именно те са причинили появата на петната върху платното. Всичко това и много други версии са описани в книгата на Холгер Керстен и Елмар Грубер „Заговорът около Иисус”.
Впрочем основоположникът на тази конспиративна теория едва ли би могъл да бъде наречен учен. Известно е, че е работил в неделно училище във Фрайбург, след което решава да се посвети на пътешествия и писателска кариера. Освен книгата „Заговорът около Иисус” Керстен публикува и още един труд с крещящото заглавие „Иисус е живял в Индия”…
В основата на радиовъглеродния метод за датировка лежи измерването на съотношението на изотопа 14С към стабилните изотопи на въглерода. Радиовъглеродният метод е много сложен и изисква изключително висока квалификация – известни са случаи, когато резултатите от опитите са обърнати „с краката нагоре”. Но почти винаги такъв анализ позволява да се получат доста точни и обосновани резултати.

НА ЛОВ ЗА СЕНЗАЦИИ

Годините минават, а интересът към Торинската плащеница не угасва. И макар че достъпът до реликвата е ограничен, след 1988 г. учените успяват да направят още няколко опита.
През 2013 г. научният свят е разтърсен от резултатите от нови изследвания. Професорът от Университета в Падуа Джолио Фанти решава да опровергае изводите от изследванията от края на 80-те години на миналия век. Оригиналните образци на Торинската плащеница са подложени на инфрачервена спектроскопия, както и на механични анализи. Резултатите от изследванията напълно противоречат на изводите от радиовъглеродната датировка: ако се вярва на Джулио Фанти, Плащеницата от Торино може да се окаже с три века по-стара от самия Христос!
Критикувайки резултатите от предишните опити, професорът не казва нищо ново. Пожарът и използването на масла изиграват на учените зла шега, като ги карат да сгрешат в датировката с хиляда години. Тази версия е детайлно изложена в книгата на Фанти „Тайната на плащеницата”, написана в съавторство с журналиста Саверио Гаета. Както и в случая с Керстен, тук се проследява класическата схема на „невероятното откритие”.
Едни от най-новите изследвания са тези на италианските физици Джузепе Лачидони, Алберто Карпинтиери и Оскар Борла от Торинския политехнически институт, чиито резултати са публикувани през 2013 година. Както и Джулио Фанти, учените критикуват изводите от експеримента от 1988 г., само че акцентират не върху пожар или наводнения, а върху земетресение. Според тях малко преди екзекуцията на Христос Юдея преживява земетресение, което променя свойствата и ориентацията на частиците на платното. Естествено, тази версия няма никакви научни потвърждения и едва ли ще се появят. Съществуват множество сеизмичноактивни места, но подобни явления там не са наблюдавани.
Плащеницата от Торино е цяло платно, но древните юдеи са използвали за ритуални цели не цели савани, а няколко парчета тъкан. С едно такова парче например покривали главата на починалия. Излиза, че версията за оригиналността на плащеницата противоречи на древните юдейски обичаи…

ФАЛШИФИКАТ?

И така, сред проведените експерименти за най-авторитетно се смята изследването от 1988 г. Резултатите му отчетливо показват, че Плащеницата от Торино най-вероятно е средновековено менте.
Но нима всичко опира до датировката?
Какво може да ни даде установяването на точната възраст на савана? Абсолютно нищо, което да доказва нейната оригиналност. Дори плащеницата да е била изработена през I в., това изобщо не означава, че в нея е било увито тялото на Иисус Христос. Странно изглежда, че след екзекуцията Плащеницата изчезва безследно за 13 века. Та тя е била ценна християнска реликва.
Отпечатъкът на лицето е друг интересен момент, върху който невинаги се обръща внимание. Ако се предположи, че на Плащеницата е отпечатан ликът на Месията, защо тази следа толкова наподобява художествен портрет? И наистина, ако тъканта се е докосвала до тялото на човека и върху нея са останали неговите следи, то при разгръщане на платното това лице би имало изкривена форма. Наистина, според версията на Керстен лицето на Христос се отпечатва върху платното не поради пряк контакт, а за сметка на излъчваните от тялото топлина и различни масла.
Излиза, че не съществуват никакви реални доказателства за оригиналността на савана. Дори църквата не се наема да потвърди версията на апологетите на Плащеницата. Но щом няма доказателства, защо се измислят нови поводи за следващи опити?…

%d блогъра харесват това: