Чудото на нетленната Бернадета Субиру

s17499841

Тази девойка е починала преди 135 години и днес лежи в стъклен ковчег. Сянката на смъртта обаче не е докоснала лицето й и тя изглежда, сякаш е потънала в спокоен сън и подобно на Спящата красавица очаква своя принц, който да я събуди с нежна целувка.

ПОЯВАТА НА „БЯЛАТА ГОСПОЖИЦА”

Мария Бернарда (или Бернадета) Субиро е родена в бедно семейство на 7 януари 1844 г. в селце край френския град Лурд. Баща й е мелничар, а майка й – перачка. Бернадета е най-голямата от пет деца. Живеят в такава нужда, че на 12 години девойката е принудена да стане прислужничка, без да получи никакво образование.

На 11 февруари 1858 г. Бернадета отива със сестра си и с приятелката си за съчки в гората. Изведнъж чува лек шум и вижда, че намиращата се наблизо пещера е озарена от нежна светлина, а шипковият храст до входа се клати, сякаш полюшван от вятъра. В осветената пещера пред девойката се появява „нещо бяло, приличащо на млада жена” (спътничките й обаче нищо не виждат).

s93015711

През следващата половин година „бялата госпожица” се появява на Бернадета още 17 пъти. По време на 11 от явяванията тя не казва нищо, след това призовава към покаяние и молитва грешниците и заповядва на мястото да бъде построен параклис.

След няколко настойчиви молби на Бернадета да назове името си най-накрая „госпожицата” казва: „Аз съм Непорочното зачатие”. Този отговор обърква местния свещеник, на когото се изповядва Бернадета: неграмотното момиче, което не познава дори катехизиса, не би могло да знае, че четири години по-рано папа Пий ІХ провъзгласява догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария.

„Госпожицата” заповядва на Бернадета да изкопае в ъгъла на пещерата ямка, от която бликва изворче с лечебна вода. Към Лурд се устремяват тълпи поклонници, жадуващи изцеление.

През 1868 г. Бернадета постъпва в манастира в Невер, където се грижи за болни и умиращи хора.

ЧУДОТО НА СВЕТА БЕРНАДЕТА

На 16 април 1879 г. Мария Бернарда умира от туберкулоза само на 35-годишна възраст. На 19 април тя е погребана в дъбов ковчег.

s07364976

Междувременно мълвата за момичето, на което се е явила Божията майка, и за чудодейната сила на Лурдския извор се разпространява из цяла Франция и се повдига въпросът за канонизацията на Мария Бернарда. За целта е необходимо да се осъществи каноническо изследване на тялото на починалата. На 22 септември 1909 г. е направена ексхумация. Подробен официален отчет за това има в архива на манастира „Сен Жилдар”. В него се казва, че в 8,30 ч. сутринта ковчегът е отворен в присъствието на епископ на Невер монсеньор Готие и на членове на епархиалния трибунал.

s34401068

След отварянето на ковчега в него откриват идеално запазилото се тяло на Бернадета. Лицето й излъчва красотата на девойка, очите са затворени, сякаш е потънала в спокоен сън, а устата е леко отворена. Главата е наклонена наляво, ръцете са събрани на гърдите и държат почерняла броеница. Кожата й, изпод която прозират жилките на вените, е прилепнала към тъканите и е в идеално състояние, ноктите на ръцете и краката – също.

s85139924

Подробният оглед е извършен от двама лекари. Тялото на Бернадета изглежда като живо, еластично е и без увреждания. След изследването е съставен протокол с подписите на лекарите и на свидетели. Монахините умиват и обличат тялото в нови дрехи, а след това го полагат в нов, двоен ковчег, който е затворен, запечатан и отново поставен в гробницата.

Ексхумация е извършвана още два пъти – през 1919 и през 1925 г., и отново тялото се оказва нетленно. След това останките са поставени в реликвария на катедралата в Невер.

КРАСИВА ПРИКАЗКА

Състоянието на тялото на света Бернадета противоречи на всички закони на природата и науката. 135 години след смъртта от младата жена би трябвало да остане само скелет. След спирането на сърцето кръвта престава да циркулира, клетките не получават кислород и загиват след минути. Разлагането на тялото зависи в много отношения от условията, в които то се намира, но обикновено този процес започва след дни.

След няколко седмици косите и ноктите се отделят от тялото, след месеци тъканите приемат течна форма, след година остават само скелет и зъби. Тялото на света Бернадета обаче изобщо не е подложено на процесите на разлагане – нито външно, нито вътрешно, и до днес запазва удивителната си свежест и красота.

Какво е това? Чудо? Но какво е чудото? Така наричаме нещо, което не може да бъде обяснено от човешкия разум и от съвременната наука…

%d блогъра харесват това: