Амброзията – храната на боговете

622-33

В легендите на Древна Гърция има любопитно съобщение, че обитателите на Олимп са се хранели с амброзия и пиели нектар, представляващ храната на боговете. Тя им давала сила и вечна младост…

По онова време за поддържане на здравето имало лечебни извори, отглеждани били различни плодове и растения, притежаващи голяма лечебна сила. Може да се предположи, че в древните хилядолетия тези божествени и вълшебни вещества са държани в тайна, тъй като не се споменават в преданията на други народи. От гръцките източници обаче не става ясна характеристиката на амброзията и нектара, мястото и начинът на получаването и употребата им.
За съвременната наука тези вещества са все още непознати и се възприемат като красива измислица и фантазия. В същото време е известно, че много светски и духовни владетели във всички времена прилагат големи усилия в търсене на тези и подобни на тях вещества. Както в миналото, така и днес в много страни изпращат научни експедиции в различни кътчета на планетата в търсене на забравени знания. Най-привлекателни места за получаването на такива знания са Хималаите, Тибет, Южна Америка, Африка. Неслучайно представители на религията и на науката са устремили погледи натам.
Експедиция под ръководството на руския академик Ернст Мулдашов получава в Хималаите и Тибет някои много интересни сведения и знания. Показани са им извори с жива и мъртва вода и някои от участниците пият от самата вода. Но божествената амброзия и нектарът все още остават недосегаеми за хората…
В наше време този проблем занимава умовете на изследователи от много страни. Проведените изследвания установяват, че на боговете на Олимп им носели амброзия и нектар от територията на Африка, където те били добивани в подземни находища. Такива има на различни места по земята, в това число и на Антарктида, в Китай, Япония, Куба и т.н.
Според предварителните сведения за тези вещества амброзията има кристален вид и светъл цвят. Цветът й се различава в отделните местонаходища. Това е свързано с различните видове скали.
Нектарът се намира във вид на своеобразни сталактити, образувани от стичането на гъст маслен сок по тъмни каменни скали. Те имат жълтеникаво-оранжев цвят. В различните местонаходища има виолетови и други оттенъци на основния цвят. Нарастването на сталактитите се осъществява през пролетно-летния период при сокоотделянето. В някои големи местонаходища има т.нар. щолни – пещери, чиято обща дължина е няколко десетки и стотици километри.
Добивът на тези минерали води началото си още 1500 години пр.н.е. Не е изключено на отделни места с добива на амброзия и нектар да са се занимавали гноми, с които Зевс умеел да се договаря, както и с подземните титани. Местонаходищата на амброзия и нектар са свързани с образуването на скали и се намират в основите на планините.
Според древноиндийски знания планините на Земята се раждат, растат, стареят и се разрушават. Подобно на растенията те имат коренова система на размножаване на планетата. Геологическата наука е запозната с този процес. Има млади – растящи, и стари – разрушаващи се планини. Те притежават своя вътрешна „генна” структура и система на жизнена дейност, включваща циркулация на енергията и течностите в различни потоци и процеси на тяхното взаимодействие и преобразуване.
Планините приличат на биологичен обект, чийто живот се изчислява на хилядолетия и милиони години. Това може да се види на аерокосмическите фотоснимки като система на разположение и разрастване на планините.
Може да се предположи, че в планините в техните корени могат да се образуват и отлагат различни продукти на тяхната жизнена дейност, ценни и за човека, включително амброзия и нектар. Не е изключено геолозите и спелеолозите да са срещали подобни минерали, но не са им обръщали внимание, тъй като нямали никакви сведения за тях. Затова пък птиците и животните са ги откривали интуитивно в излизащите на повърхността на земята водни потоци.
Известно е, че с настъпването на пролетта преди брачните игри птиците и животните изяждали енергетично наситените минерали, в това число и глина. Смята се, че на боговете на Олимп амброзия и нектар са носели именно птиците, в чиито стомаси хората намирали тези минерали, а по техни образци след това търсели местонаходищата им. По своята жизнена енергия амброзията и нектарът превъзхождат всички хранителни минерали и течности на земята.
Предварителните данни показват, че минералите и амброзията имат около себе си голяма енергообвивка и жизнена сила. Вътрешната й многослойна аура е силно изтеглена към центъра на земята.
Известно е, че всички елементи от химическата таблица на Менделеев имат различни взаимодействия със Земята (силно, слабо, неутрално и противоположно). Различни взаимодействия имат помежду си и всички тела в природата. Като се има предвид, че тези разглеждани вещества са твърди минерали, то начините на приготвяне и употребата им за храна сигурно се отличават от съвременните технологии.
Човечеството променя своя начин на хранене с цикъл около 5000 години (понякога 2,5 хил.). Преди повече от пет хилядолетия хората практически не са употребявали месото на животните за храна, както не го употребяват в наши дни монасите, жреците и много жители на Тибет, Хималаите, Индия и други места на планетата. Хората употребявали в значително количество минерална храна в съчетание с растителна. Минералите, които имат голяма продължителност на живот, използвани за храна, оказвали своето положително влияние върху продължителността на живота на човека.
Смята се, че в епохата на боговете на Олимп хората умеели да размекват всички видове камъни, в това число и амброзията и нектара, като ги превръщали в нужното състояние и качество. През ХХ в. в Южна Америка имало бижутери, които владеели тайната на размекването на камъни, предадена им от техните предци.
Не е изключено те да са разкрили тази тайна с помощта на птиците хакакльо, което в превод означава „този, който пробива камъка”. Тези птици издълбават в каменните скали дълбоки кухини за своите гнезда. За целта те предварително размекват камъка със сок от редки билки.
В наше време с търсенето на божествената, целебна минерална храна (геофаги) се занимават много хора в различни страни, в това число в САЩ, Канада, Европа, Индия. По света се издават множество списания, публикуващи и обсъждащи научноизследователски работи, провеждат се международни конференции на учени, съставят се карти на известни и предполагаеми местонаходища на геофаги. Много видове геофаги в съвременността се използват в хранителната промишленост в Западна Африка от населението и религията, както и от католическата църква в Южна Америка, като се добавят в просфората за енориашите.
Не е изключено амброзията и нектарът на американския и по други континенти по външни характеристики да се отличават от тези, с които са се хранели боговете на Олимп, но енергетичната им съставка и наличната в тях жизнена сила са аналогични.
Условията на живот на Земята постоянно се променят, понякога много бързо заради глобалните потопи, пожари, настъпването на застудявания, обледеняване, суша, което води до големи преселения на народите по планетата. Хората трябва да се замислят над проблема за храненето не само за да удължават живота си, но и за да оцелеят…

%d bloggers like this: