Древните египтяни създават съвременния календар

 

Днес летоброенето в целия свят, освен Тайланд и Етиопия, се води по Григорианския календар. До XVI век е използван Юлианският календар. А Великден, както и днес, е отчитан според пролетното равноденствие. При това хората започнали да забелязват, че феноменът на „равноправие“ между Слънцето и Луната постоянно се измества по дата и настъпва все по-рано – не на 21 март, а на 11. Папа Григорий XIII създава комисия за провеждане на изследвания и заповядва от 1582 г. католическите (а след това и православните) държави да преминат на григорианското изчисление.
Оказва се обаче, че Григорианският календар е дело на древните египтяни. Учените по онова време отдавали огромно значение на астрологията и религията, увличали се от космическите феномени. Обичаите в Древен Египет изисквали да се обновява летоброенето всеки път, когато бъде сменен владетелят.
Мисълта за цикличното течение на времето се появява у древните египтяни въз основа на наблюденията за периодичните разливи на Нил. Цивилизацията вече познава лунния календар и по него се определят религиозните празници, времето между деня и нощта, месеците, годините.
Според тази система на летоброене месецът е период от 29 – 30 дни. Той започва с първия ден на невидимост на Луната. Всеки ден има свое название, което зависи от положението на земния спътник. По разположението на небесните тела се определят и религиозните обреди. Месеците също носят названия на религиозни празници.
Според лунния календар годината се състои от 12 – 13 месеца. Сезоните (годишните времена) се изразяват в разполагането на река Нил в руслото й и нивото на водата й. Затова древните египтяни определят 3 сезона от по 3 месеца:
– пълноводие – ахет;
– разлив – перет;
– ниска вода – шему.
В своите записи учените, образованите египтяни, жреците отбелязват на първо място месеца, след това посочват сезона и на трета позиция се записва денят. Датата на високосната година се определя по следния начин: тя трябва без остатък да се дели на 4, но да не е кратна на 100.
Увлечението по астрономията, наблюденията на Сириус и съзвездието Голямо куче позволяват да се усъвършенства „нилският“ календар. Той се допълва от слънчевия:
– в месеца има 3 периода по 10 дни;
– в годината – 12 месеца и 360 дни;
– допълнително 5 дни годината получава в качеството на божествени дни на раждането на Изида, Озирис, Хор.
Времето в онази епоха се знае само от жреци от определена каста – унуити. Те служат в храма и се сменят на всеки час. Древните часовници се разполагат според положението на Слънцето и се делят на 12 части. Нощните се определят с помощта на вода, която е налята в специален конус с 12 деления. За една нощ течността успява напълно да изтече от съда, а отметките показват съответния час.

%d bloggers like this: