Земята като зоопарк

 

Човекът е венец на творението и цар на природата. Така смятат мнозина и уверено го доказват на тези, които се съмняват…

А някои от хомо сапиенс дори мечтаят да общуват на тази тема с извънземни, за да убедят и тях в тази теза. Само че обитателите на други планети незнайно защо не желаят да встъпват в дискусия с нас нито по този, нито по който и да било друг въпрос.

БЕЗБРОЙ ТЕОРИИ

Разбира се, съществуват множество предположения защо извънземните все още не са осъществили контакт с нас.
Според някои главната причина за нашата самота във Вселената е всъщност липсата на същества, с които можем да контактуваме. С други думи, няма никакви извънземни. Съществуваме само ние, хората. Венецът!
А други са убедени, че извънземни има, но те все още не са дорасли до онова ниво на развитие, за да пътешестват из Космоса и да осъществяват връзка с когото и да било. Тоест са като нас, че дори и по-зле. Дори слаб радиосигнал не могат да изпратят, за да фиксират присъствието си във Вселената.
Трета група привърженици на теорията за наличието на извънземен живот доказват, че не просто съществуват и други обитатели на планети в пространството, но и че те са сред нас, при това отдавна. Маскират се, изучават ни – нас и цялата ни планета, с цел да я завладеят в близко бъдеще.

ЗЕМНИЯТ „ЗООПАРК”

На фона на всичко това съществува и още една теория. Да, извънземни съществуват. При това отдавна са ни на „гости“ и се чувстват на Земята като у дома си. Но не демонстрират своето присъствие. Те сякаш играят ролята на надзиратели в зоопарк, и по-точно наблюдатели.
А ние сме просто обитатели на въпросното заведение. И повечето от нас дори не го осъзнават, подобно на животните, които поколения наред са се раждали в клетки.
Хората нееднократно са се плашели с подобни хипотези. Мнозина фантасти са посветили произведенията си на тази тема.
Един вид, човечеството може да си мисли за себе си каквото си ще. Но всъщност то представлява само заключено в земното привличане зверче, което ще живее, докато неговият стопанин (прословутите извънземни) проявява интерес към живота му, към развитието и поведението му в нестандартни ситуации. Като например Всемирния потоп, поредната световна война и т.н. Може би някои подобни ситуации са създадени от самите наши „стопани“ именно за да задоволят собственото си любопитство.
И наистина, макар звездите да ни се струват близки и достъпни, човекът все още не е стигнал по-далеч от естествения спътник на Земята. Клетката си е клетка. А изследователските сонди, които изпращаме до други планети от нашата Слънчева система или дори отвъд границите й, могат да се сравнят с ловко прехвърлената от маймуната пръчка през оградата, която тя след това внимателно следи и прави дълбокомислени изводи.

НАПРЕД КЪМ „ЦИВИЛИЗАЦИЯТА“!

Да допуснем, че някъде в гористите дебри на джунглите в горда самота живее племе. Народът се смята за славен, усвоил такива премъдрости, като ловенето на крокодил с примка, изработката на амулети от жабешки крачета и ушиването на шикозни „дизайнерски“ от кожата на маймуна.
Владетелите на този народ, несъмнено, са уверени, че са най-умните, високоразвитите и дори нелишени от чувство за прекрасното. Те покровителстват художниците, украсяващи стените на околните пещери с ловни сцени.
И ето че в това племе случайно попада образован и въоръжен с всякакви съвременни устройства представител на XXI век. Той запознава наобиколилите го туземци с тези устройства и дори им дава да подържат в ръцете си спътников телефон или да пострелят с автомат.
Какво ще се случи след това с въпросното племе? Не е нужно да гадаем, тъй като всичко това вече сме го преживели. Ръководството на племето, ако действително е умно, ще изпадне в дълбока депресия, осъзнавайки колко изостанал от живота е народът му.
Самият народ бързо ще забрави тайната как се правят панталони от кожата на маймуна и ще се захване с продажбата на произведени в Китай магнитчета за хладилници. А с получените пари ще си купи джинси или оръжие на старо – ще се приобщи, така да се каже, към благата на цивилизацията.
В края на краищата, племето бързо ще изгуби своята индивидуалност. Голяма част от представителите му ще се пропият и ще умрат. Малцината, останали в живи, според поредната „програма за съхраняване на националните малцинства“, ще се окажат затворени в своята територия в най-добрите традиции на прословутия зоопарк.
Не е изключено единици да постъпят в някой европейски университет, да го завършат, да облекат костюми и незабелязано да се влеят в стройните редици на мениджърите. И само прибраният на скришно място в последното чекмедже на шкафа амулет от жабешко краче ще им напомня за миналото.
На нас ни е провървяло! Ние сме късметлии!
Може би трябва да благодарим на представителите на извънземните цивилизации (ако разбира се, те действително съществуват) за тяхната тактичност и толкова внимателното им отношение към нас, земляните. Защото, ако за тях ние сме зоопарк, то трябва да признаем, че те се отнасят към нас доста внимателно. Не както ние с дивите племена, които неуспешно се опитват да продължат съществуването си в амазонските джунгли или някъде другаде.
Някои оптимисти смятат, че рано или късно нашите „стопани“ ще дочакат да се изравним в своето развитие с тях. И чак тогава ще осъществят контакт с нас. Но това едва ли ще се случи. Със същия успех може да се очаква кога прословутото диво племе самостоятелно ще достигне до разцепването на атомното ядро.
Друг е въпросът, че ние не даваме никакви шансове на племената – търговията с магнитчета отнема цялото им време и за ядрени изследвания просто не им остава. На нас ни е предоставен този шанс, но и нашите „стопани“ също не стоят на едно място и се развиват. Така че ние вечно ще сме за тях аутсайдери.
Но въпросната теория за зоопарка е неприемлива за някого, той може смело да се въоръжи с всяка друга. Например тази, където човекът е венец на творението. И като я вземе присърце, да се опива от мисълта колко сме велики. Само че нашето величие, за съжаление или за щастие, няма с какво да се сравни…

%d bloggers like this: