Кога свършва животът

303-13

Според науката човекът е произлязъл от маймуната и не съществува живот след смъртта. Тази версия устройва малцина, макар че повечето хора подсъзнателно се надяват нещата да не приключват така кардинално. В много древни култури се твърди, че човешката същност е безсмъртна и само променя физическия си облик. В индуизма – една от най-древните религии, реинкарнацията (преселението на душите) се проповядва и до днес…

КАКВО СЕ СЛУЧВА ОТВЪД

Вече не е необходимо да се доказва съществуването на душата, тъй като освен Библията и подобни на нея източници реалността на астралното тяло е доказана с практически опити. Теглото на душата е около 2 грама – именно с толкова намалява общата маса на тялото след настъпване на смъртта. А какво се случва след това? Разказите на преживелите клинична смърт и върнати впоследствие към живота с усилията на лекарите често се състоят от спомени за тунел със светлина в края, песнопения на ангели и положителна енергетика. Скептиците на този вариант на развитие на събитията привеждат свои аргументи в полза на отсъствието на каквото и да било духовно начало. Но как тогава да се обяснят случаите на дежавю?
Мнозина са изпитвали усещането, че са преживели вече дадена ситуация, дори не в този живот. Това биха могли да са просто спомени, навеяни от сънища или от някаква ситуация, макар че човек не може да разбере откъде му е познато местоположението на дадени обекти или защо го привлича определена местност.
Излиза, че индуистката и тибетската религия действително са прави в своя постулат, че човешката душа се намира в непрекъснато движение между световете. След смъртта тя попада в отвъдното, но какво се случва там, засега никой не се наема да обясни. Мнозина обаче са уверени, че след това душите се връщат обратно в нашия свят, но в друг физически облик. Документалните свидетелства за подобни случаи, когато хората получават достъп до спомени от минал живот, датират отпреди няколко века.
Така например личният лекар на един английски лорд от средата на XIX в. отбелязва в дневника си, че собственикът на имението споменава за странните видения на своята съпруга. Тя споделя, че при разходка из парка на мястото на цъфтящите храсти някога е имало големи езера с фонтани. Разбира се, отначало разказът е възприет като шега, още повече че дори най-възрастните работници в имението не си спомнят за такава обстановка. Но по-късно лордът открива старинен план отпреди два века, който го убеждава в правотата на неговата съпруга. На чертежите са обозначени и подробно описани езера.

ГЕОГРАФИЯ НА ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ДУШАТА

Според статистиката на американски изследователи голяма част от хората, които имат спомени за свой минал живот, са се премествали в рамките на континента, в който живеят и в дадения момент. Разбира се, такива данни не са основание да се твърди, че всички души са „закрепостени” за конкретна територия. Освен това хората помнят, че са общували на наречие, различно от английското. Относно времевия отрязък – между смъртта и новото раждане, изследователите правят извода, че починалият човек се ражда вече само в бъдещето, макар че по-рано са съществували предположения за възможността за времеви преход и в миналото. Самият период обаче, през който душата остава в отвъдното, може да е различен.
Не е изключено разликите във времето на пребиваване в другия свят да са свързани с процесите на подготовка на душата за бъдещия нов живот. „Божествена комедия” на Данте Алигиери детайлно описва всички процедури – естествено, в библейска интерпретация и в съответствие с времето, когато е писана. Както е известно, в Библията липсва понятието чистилище или кръгове на изпитанията, които душите трябва да преминат. Ако се съотнесе текстът на комедията с гореописаните изследвания, става ясно защо различните души се задържат там за различен срок. Причината – постъпките, извършвани приживе, и съответно балансът между добро и зло, тоест, казано по библейски – греховете, които има всеки от нас.
В зависимост от тяхната тежест се осъществява изчистването на душата, за което е необходимо различно време, макар че в отвъдното това понятие напълно отсъства. Подобно на процеса, при който се форматира твърдият диск на компютъра, за да се оптимизира неговата работа, а след това се зарежда операционната система, се извършва и подготовката на астралното тяло за следващото пътешествие. Тези, които в предишния си живот са се показали в най-лошото си качество, могат да бъдат просто лишени от правото на нов живот, или с други думи – изпратени в ада.

КЪДЕ ОБИТАВА ДУШАТА?

Спомените, които пренасяме със себе си от минал живот, са аналогични на не напълно изтритите файлове от твърдия диск на компютъра, фрагменти от които понякога се откриват в новозаредената система дори след форматирането. Тъй като за съхраняването на информацията в човешкия организъм отговаря главният мозък, той запазва и астралното тяло. След смъртта на човека мозъкът продължава да живее още известно време. По-скоро, в този период се осъществява предаване на цялата натрупана приживе информация. Предполага се, че такъв своеобразен склад за данни се явява нашата Вселена. Тъй като тя продължава да се разширява и най-вероятно това ще продължи безкрайно, то и преместването на душите от едно тяло в друго ще се извършва също до безкрай.
Може да се каже, че смъртта не е трагичен край на живота, както се възприема, а само преход от едно състояние в друго. Което, между другото, потвърждава и самата Библия. В религията постоянно се споменава, че човек преминава просто в друго и по-възвишено състояние. В дохристиянския период, когато човечеството се покланя на езически богове, погребенията са отбелязвани като тържествено и радостно събитие. Впоследствие тази традиция изчезва, но самата трактовка остава.
Като косвено доказателство за пренасочването на душите обратно на земята може да послужи фактът, че с времето мъртвите престават да се появяват в сънищата на своите близки или това се случва крайно рядко. Много чест е феноменът, при който след погребението починалите навестяват роднините си в съня им, опитвайки се да предадат някаква информация. В дома дори могат да се появят признаци за тяхното присъствие. Но след известно време това преминава, макар че някои хора сънуват покойниците си постоянно. По-скоро това говори за непрекъснатото пребиваване на душата в отвъдното, т.е. по някакви причини тя не е допусната обратно в нашия свят.
Тази област винаги си остава на границата между науката и религията, затова при изследването на такива явления се налага да се използват паралелно както научен подход, така и култови източници на информация от рода на Библията. Не е изключено с времето човечеството да получи отговори на всички въпроси, засягащи устройството на света, в това число и за вечния живот. Но кога именно ще стане това, никой не може да каже…

В. “Феномен”, бр. 13, 2015 г.

%d bloggers like this: