Мистериите на Холивуд

6Стран­ни­те об­с­то­я­тел­с­т­ва око­ло смърт­та на ак­тьо­ра Хийт Ле­джър ка­рат таб­ло­и­ди­те да пра­вят до­гад­ки – из­г­леж­да, че ни­кой не се за­до­во­ля­ва с офи­ци­ал­на­та вер­сия за слу­чи­ло­то се. След­с­т­ви­е­то са­мо на­ли­ва мас­ло в огъ­ня, но мно­го пок­лон­ни­ци на ак­тьо­ра са уве­ре­ни, че ня­ма да уз­на­ят ни­ко­га ис­ти­на­та за кон­чи­на­та на тех­ния ку­мир. За­що­то в Хо­ли­вуд от­дав­на са свик­на­ли със слу­ча­и­те на на­сил­с­т­ве­на, за­га­дъч­на, не­о­бяс­ни­ма и жес­то­ка смърт на ак­тьо­ри…

Един от пър­ви­те в то­зи пе­ча­лен спи­сък е Боб Крейн (1928 – 1978). Не­го­ва­та ак­тьор­с­ка ка­ри­е­ра про­дъл­жи­ла от 1965 до 1971 го­ди­на. След то­ва той се от­дал на пъ­лен раз­гул. За­ед­но с опе­ра­то­ра Джо­ни Кар­пен­тър ре­шил да до­ку­мен­ти­ра сво­и­те ус­пе­хи на сек­су­ал­но­то поп­ри­ще. През 1978 го­ди­на, в Скот­с­дейл, Крейл бил звер­с­ки убит – сма­за­ли че­ре­па му със стой­ка за ка­ме­ра. Глав­ни­ят за­по­доз­рян бил имен­но не­го­ви­ят при­я­тел опе­ра­тор, оп­рав­дан ед­ва в сре­да­та на 90-те го­ди­ни.

Не­ко­ро­но­ва­ни­ят крал на рок-н-ро­ла Ел­вис Прес­ли (1935 – 1977) по­чи­нал в соб­с­т­ве­на­та си то­а­лет­на, до­ка­то че­тял ста­ти­я­та Star the Scientific Search for the Fase of Jesus. И до днес се спе­ку­ли­ра по въп­ро­са за смърт­та на пе­ве­ца. Ед­ни твър­дят, че Ел­вис е ум­рял от свръх­до­за нар­ко­ти­ци, дру­ги го­во­рят за убийс­т­во, а тре­ти са си­гур­ни, че Прес­ли всъщ­ност е жив и е ин­с­це­ни­рал смърт­та си, за да из­бя­га от не­ве­ро­ят­на­та си по­пу­ляр­ност.

Тя­ло­то на Ме­ри­лин Мон­ро (1926 – 1962) е от­к­ри­то ед­на ран­на сут­рин. Око­ло лег­ло­то й се тър­ка­ля­ла праз­на опа­ков­ка от съ­нот­вор­ни хап­че­та. Че­ти­ри­на­де­сет дру­ги ши­шен­ца с ле­кар­с­т­ва и таб­лет­ки ле­жа­ли на нощ­на­та й ма­сич­ка. И ма­кар Мон­ро да не е ос­та­ви­ла пред­с­мър­т­на бе­леж­ка, всич­ки са еди­но­душ­ни, че то­ва е оче­вид­но са­мо­у­бийс­т­во. Впро­чем при­чи­ни­те за тайн­с­т­ве­на­та смърт на “бе­ло­ко­жа­та Ве­не­ра” не са яс­ни и до днес. Па­то­ло­го­а­на­то­мът То­мас Но­гу­чи, кой­то нап­ра­вил ау­топ­си­я­та, по­со­чил, че в сто­ма­ха и кръв­та на мър­т­ва­та би­ли от­к­ри­ти сле­ди от свръх­до­за съ­нот­вор­ни и обез­бо­ля­ва­щи сред­с­т­ва, до­ве­ли до ле­тал­ния из­ход. Но Но­гу­чи не мо­гъл да да­де ед­ноз­на­чен от­го­вор на въп­ро­са да­ли то­ва е би­ло са­мо­у­бийс­т­во или… убийс­т­во.

Бо­би Дрис­кол (1937 – 1968) – звез­да от дет­с­ко­то ки­но, изиг­рал Джим Хо­у­кинс във фил­ма “Ос­т­ро­вът на сък­ро­ви­ща­та”, ста­нал жер­т­ва на обик­но­ве­на “звез­д­на бо­лест”: прис­т­рас­тил се към нар­ко­ти­ци­те, скъ­сал всич­ки връз­ки, не по­лу­ча­вал ро­ли. През 1965 го­ди­на Бо­би се пре­мес­тил в Ню Йорк, а три го­ди­ни по-къс­но тя­ло­то му би­ло от­к­ри­то в изос­та­ве­на къ­ща. Ле­ка­ри­те кон­с­та­ти­ра­ли смърт вслед­с­т­вие на сър­де­чен прис­тъп. В на­ча­ло­то ак­тьо­рът до­ри не бил раз­поз­нат: той бил пог­ре­бан в гроб за без­дом­ни. Ед­ва след го­ди­на, след про­ве­де­на ек­с­ху­ма­ция лич­ност­та му би­ла ус­та­но­ве­на по пръс­то­ви­те от­пе­ча­тъ­ци.

Аме­ри­кан­с­ки­ят ак­тьор Джеймс Дин (1931 – 1955) пос­мър­т­но ста­нал но­си­тел на наг­ра­да­та “Зла­тен гло­бус” (1956). До тра­гич­на­та си ги­бел ус­пял да изиг­рае са­мо три се­ри­оз­ни ро­ли. На 30 сеп­тем­в­ри 1955 го­ди­на Джеймс Дин за­ед­но с ме­ха­ни­ка Вай­те­рих оти­вал със спор­т­но­то си “пор­ше” в Са­ли­нас. По пъ­тя ги спрял по­ли­цай, кой­то ги по­съ­вет­вал да на­ма­лят ско­рост­та. Но Джи­ми не пос­лед­вал съ­ве­та му. След ня­кол­ко ки­ло­мет­ра в ко­ла­та му се вря­зал че­рен “пли­мут”. Вай­те­рих по­лу­чил теж­ки на­ра­ня­ва­ния, а Джеймс Дин по­чи­нал, без да дой­де в съз­на­ние, по пъ­тя към бол­ни­ца­та.

До­ро­ти Стра­тън (1960 – 1980) би­ла обе­ща­ва­ща ак­т­ри­са, звез­да от фан­тас­ти­чес­кия филм “Га­лак­си­на”. Би­ла из­на­си­ле­на и уби­та от соб­с­т­ве­ния си съп­руг, на ко­го­то по-къс­но от­к­ри­ли пси­хич­но за­бо­ля­ва­не.

Брус Ли (1940 – 1973) – майс­тор на из­точ­ни­те еди­но­бор­с­т­ва, аме­ри­кан­с­ки и хон­кон­г­с­ки ки­но­ак­тьор, фи­ло­соф, ки­но­ре­жисьор, про­ду­цент и сце­на­рист. Ста­нал ле­ген­да в об­ласт­та на бой­ни­те из­кус­т­ва, с мно­го под­ра­жа­те­ли в ки­но­то и те­ле­ви­зи­я­та. По­чи­нал ско­ро­пос­тиж­но от оток на мо­зъ­ка, пре­диз­ви­кан от хи­пер­чув­с­т­ви­тел­на ре­ак­ция към таб­лет­ка про­тив гла­во­бо­лие. След смърт­та му плъз­ват слу­хо­ве, че е ум­рял в лег­ло­то на лю­бов­ни­ца­та си, но не са на­ме­ре­ни ни­как­ви пот­вър­ж­де­ния за то­ва. Смърт­та му би­ла шо­ки­ра­ща – ни­кой не мо­жел да си пред­с­та­ви, че то­зи чо­век, кой­то ден и нощ усъ­вър­шен­с­т­вал ор­га­низ­ма си, мо­же да ум­ре.

Брен­дън Ли (1965 – 1993) е син на Брус Ли и Лин­да Ка­ду­ел. Съ­що аме­ри­кан­с­ки ак­тьор, майс­тор по из­точ­ни еди­но­бор­с­т­ва. Де­бю­ти­ра в ки­но­то през 1986 го­ди­на във фил­ма “Кун­г­фу. Ки­но­вер­сия”. За­ги­ва тра­гич­но при ин­ци­дент по вре­ме на сним­ките на фил­ма “Гар­ва­нът” от пат­рон, кой­то по пог­реш­ка се ока­зал не ха­лос­тен, а бо­ен.

Фил Хар­т­ман (1948 – 1998) е звез­да от шо­у­то “Saturday Night Love”. Зас­т­ре­ля­ла го, до­ка­то спи, соб­с­т­ве­на­та му съп­ру­га. По-къс­но тя се връ­ща на мес­топ­рес­тъп­ле­ни­е­то и се са­мо­у­би­ва.

Карл Су­ит­цер, на­ре­чен Ал­фал­фа, (1926 – 1959) ста­ва из­вес­тен с фил­ми­те “Не­бес­ни­ят ос­т­ров” и “Ви­со­та и мощ”. Слу­чай­но е зас­т­ре­лян по вре­ме на лов от свой при­я­тел за­ра­ди дълг на су­ма… 50 до­ла­ра.

Вик Мо­роу (1932 – 1982) съ­що за­ги­ва не­ле­по по вре­ме на сним­ки – пер­ка­та на вер­то­лет му от­ряз­ва гла­ва­та по вре­ме на зас­не­ма­не­то на ед­на от сце­ни­те на фил­ма “Зо­на­та на здра­ча”.

Пег Ен­ту­и­съл (1908 – 1932), на­ре­че­на още “Чер­на­та Дже­ор­джи­на”, е ак­т­ри­са от ня­мо­то ки­но, ос­та­на­ла без ра­бо­та след нас­тъп­ва­не­то на ера­та на зву­ко­во­то ки­но. Пег сла­га край на жи­во­та си с дос­та те­ат­ра­лен жест, ка­то ска­ча от 50-мет­ро­ва­та бук­ва “Н”, с ко­я­то за­поч­ва зна­ме­ни­ти­ят над­пис “Hollywood” на Хо­ли­вуд­с­ки­те хъл­мо­ве. В пред­с­мър­т­на­та бе­леж­ка, ко­я­то ос­та­вя, ак­т­ри­са­та пи­ше: “Из­г­леж­да съм прос­то страх­лив­ка. Прос­те­те ми за всич­ко”.

Убийс­т­во­то на Ели­за­бет Шорт (1924 – 1947) си ос­та­ва ед­но от най-жес­то­ки­те прес­тъп­ле­ния, из­вър­ше­ни в Аме­ри­ка. На 15 яну­а­ри 1947 го­ди­на обе­зоб­ра­зе­но­то тя­ло на Шорт би­ло от­к­ри­то из­вън Лос Ан­дже­лис. Тя­ло­то би­ло раз­ч­ле­не­но на две в об­ласт­та на та­ли­я­та, а ус­та­та й – раз­се­че­на от ухо до ухо… Раз­с­лед­ва­не­то на убийс­т­во­то на Чер­на­та Дже­ор­джи­на от ло­сан­дже­лис­ката по­ли­ция и ФБР ста­на­ло най-про­дъл­жи­тел­но­то и ма­щаб­но­то в ис­то­ри­я­та на пра­во­ох­ра­ни­тел­ни­те ор­га­ни на САЩ. Око­ло 60 ду­ши се приз­на­ли за ви­нов­ни, сред тях и ня­кол­ко же­ни. 22 чо­ве­ка в раз­лич­ни пе­ри­о­ди от след­с­т­ви­е­то твър­де­ли, че са убий­ци на Ели­за­бет Шорт, но ис­тин­с­ки­ят та­ка и не бил от­к­рит.

Ана Ни­кол Смит (1967 – 2007) – аме­ри­кан­с­ки фо­то­мо­дел, мо­ми­че на “Playboy” за 1993 го­ди­на, те­ле­ви­зи­он­на во­де­ща, ак­т­ри­са, вдо­ви­ца на ми­ли­ар­де­ра Джеймс Хо­вард Мар­шъл. Би­ла от­к­ри­та в един хо­тел във Фло­ри­да в без­съз­на­ние. По пъ­тя към бол­ни­ца­та по­чи­на­ла. Твър­ди се, че при­чи­на­та е свръх­до­за ле­кар­с­т­ве­ни пре­па­ра­ти, но и до днес ня­ма окон­ча­тел­на яс­но­та.

Мо­же би най-стран­на­та от из­б­ро­е­ни­те е смърт­та на Ал­бърт Де­кър (1904 – 1968). Тя­ло­то на ак­тьо­ра би­ло на­ме­ре­но в соб­с­т­ве­на­та му ва­на. Ал­бърт ви­сял на прим­ка, въ­же­то би­ло за­вър­за­но за за­ве­са­та на ду­ша и ня­кол­ко пъ­ти об­ви­ва­ло кра­ка­та и ръ­це­те. На кит­ки­те на ак­тьо­ра имало бе­лез­ни­ци, а в тя­ло­то му били за­би­ти тън­ки иг­ли. Най-стран­но­то в та­зи ис­то­рия е, че след­с­т­ви­е­то приз­на­ло смърт­та на ак­тьо­ра за “не­щас­тен слу­чай”…

%d bloggers like this: