Могат ли вирусите да контролират поведението ни

Може би мнозина си задават този въпрос, който звучи, сякаш е взет от научната фантастика или хорър роман. Но науката установява, че вирусите действително променят поведението на човека.

Не го правят пряко или поне не отклоняват волята ни и не вземат решения вместо нас. Фактически го правят тихо, подмолно. Защото, ако има нещо, което тези микроскопични инфекциозни организми искат повече от всичко, това е да оцелеят. Да се размножават и да влизат във взаимодействие със сложни екосистеми.

Една от стратегиите им за постигане на целта се състои в изменение на поведението на гостоприемника. По този начин те се стремят да се разпространяват. Затова много от симптомите, които изпитваме при грип, диария или дори обикновена простуда, са всъщност насочени към това да облекчат разпространението на болестта сред други здрави индивиди.

Например кихането е не просто естествен механизъм за отстраняване на тези зловредни същества от тялото ни. То е и средство, използвано от вируса, за преминаване от един организъм в друг. И то работи перфектно. Но има и още по-интересни и тревожни факти в тази насока.

Самата дума „вирус“ също плаши. Особено в настоящия контекст с епидемията на Covid-19. Известно е, че най-лошият враг е невидимият. А как изглеждат тези организми? Всъщност те са фрагменти генетична информация, увити в протеинови капсули. Единствената им цел е да проникнат в клетките на друг организъм, за да оцелеят и да се размножат. Те могат да заразяват хора, животни, растения, гъби и дори бактерии.

Затова, когато се запитате как вирусите могат да контролират поведението ни, първото, което трябва да осъзнаете, е, че те са по-умни, отколкото мислим. Вирусите нямат мозък, но вирусолозите често ги наричат „умни“ организми. Те знаят как да проникнат в клетката, как да я неутрализират и трансформират така, че тя да възпроизвежда вирусните частици. Освен това те променят и поведението на гостоприемника си.

НАУКАТА ПОВЕДЕНЧЕСКА ВИРУСОЛОГИЯ

И така, могат ли вирусите да контролират нашето поведение? Отговорът е „да“. Те го правят и стратегията им се състои в това да превърнат симптомите на болестта във външен механизъм на заразяване, за да могат да проникнат в нови гостоприемници. Със своя механизъм на оцеляване и размножаване те контролират определено поведение, като кихане, повръщане, диария и т.н.

Науката поведенческа вирусология излиза извън тези рамки. Някои вируси могат напълно да променят нашето поведение. Те предизвикват раздразнителност, безсъние, хиперактивност и по този начин радикално променят нашата реакция на заобикалящия ни свят.

Пример в това отношение е болестта на Кройцфелд-Якоб. Една от формите на тази патология е известна като кървав бяс. Пациентите страдат от прогресираща деменция, трудности при ходене, безпокойство, променливо настроение.

Друг пример е случаят с болестта на Борн. Това заболяване поразява главно коне. За първи път е описано през 1766 година. Но то също влияе на някои хора. Болестта има клинични признаци, наподобяващи тези на шизофрения. Обикновеният бяс пък прекрасно илюстрира как вирусът може да промени поведението на животното.

За щастие, науката ни защитава от въздействието на много от тези вируси. Що се отнася до тези, срещу които нямаме защитен механизъм или ваксина, най-добрата стратегия за защита, с която разполагаме, е честото и старателно миене на ръцете със сапун и спазването на правилата на хигиената.

%d bloggers like this: