Общуване с починали – реалност или фантазия

ghost_9x18-1024x512

Според многобройни изследвания от 20 до 40% от хората вярват, че са общували с починали роднини. Действително ли са влизали в контакт с мъртвите, или това е просто плод на тяхното въображение?

Д-р Камил Уортман от Университета „Дюк” изследва този феномен в рамките на психологическата помощ за хора, изгубили свой близък. „Независимо от душевното облекчение, което им носят контактите с починалите, скърбящите роднини се страхуват да обсъждат своя опит с когото и да било, тъй като са уверени, че ще ги сметнат за луди. Именно заради оскъдната информация обществото не вярва в отвъдните комуникации”, смята тя.

Въз основа на своето изследване д-р Уортман е убедена, че около 60% от изгубилите съпруг/съпруга, родител или дете, усещат тяхното присъствие, а 40% от хората дори встъпват в контакт с тях.

ТЕРАПИЯТА ДАВА КЛЮЧА КЪМ РАЗГАДКАТА

През 1995 г. д-р Алан Боткин разработва терапия, насочена към комуникация с отвъдния свят. При този процес една от неговите пациентки узнава нова информация за свой загинал приятел, което свидетелства, че общуването не е била илюзия.

Джулия Мосбридж изгубва своя приятел от колежа Джош. Джулия го уговаря да отидат на танци, макар че Джош има други планове. По пътя той загива в автомобилна катастрофа. Оттогава Джулия се измъчва от чувство за вина.

Методът на Боткин се състои в това, да имитира бързите движения на очите, подобни на тези, които се наблюдават у човек по време на фазата на бърз сън. Хората сънуват именно в тази фаза. Едновременно с това лекарят помага на пациентката да се съсредоточи върху основните емоции, свързани с нейната загуба.

Ето как Джулия Мосбридж описва това, което се случва с нея по време на сеанса на терапия: „Видях Джош да влиза през вратата. Той изпадна във възторг, когато ме видя. Аз също изпитвах огромна радост от това, че отново го виждам, но в същото време не можех да разбера дали всичко това се случва в действителност. Той каза, че не ме обвинява за нищо, и аз му повярвах. След това видях как Джош си играе с куче. Не знаех какво е това куче. Сбогувахме се и аз отворих очи, усмихвайки се. По-късно разбрах, че кучето на сестрата на Джош е починало – то било от същата порода като това, с което си играеше моят приятел. Продължавам да не съм уверена в реалността на случилото се. Единственото, което зная със сигурност, е, че успях да се избавя от натрапчивите образи в главата си, когато го виках и виждах как загива в катастрофата”.

„Не е важно дали пациентът вярва в подобни неща, или не – смята Боткин. – Във всеки случай те могат да окажат положителен ефект”.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Съпрузите Джуди и Бил Гугенхайм отдавна изследват „посмъртната комуникация”. От 1988 г. те са интервюирали около 2000 души, общували с мъртви, от всичките щати на Америка и 10 провинции в Канада.

Самият Бил никога не е вярвал в общуването с отвъдния свят, докато лично не го изпитал. Той е убеден, че е чул как неговият мъртъв баща говори с него. Ето какво споделя Бил в интервю пред Afterlife TV.

Гугенхайн е в дома си, когато неочаквано се чува глас: „Излез навън и провери басейна”. Бил излиза и вижда, че вратата към басейна е отворена. Приближава се да я затвори и вижда в басейна тялото на двегодишния си син.

За щастие, бащата успява да извади навреме момчето и да го спаси. Гугенхайм твърди, че не би могъл да чуе плясъка във водата от дома си и е уверен, че синът му в това време е в банята. По мистериозен начин детето е успяло да излезе от дома, независимо че вратите са снабдени с предпазители за деца.

Същият глас, който помага да бъде спасено момченцето на Бил, призовава мъжа да направи собствено изследване на тема общуване с мъртви и да напише книга. В резултат на бял свят излиза книгата „Послания от онзи свят”, която Бил Гугенхайм създава в съавторство със своята съпруга.

%d bloggers like this: