Отмъстители от отвъдното

1101-4Могат ли мъртвите да мъстят на живите за това, че са нарушили техния покой? „Разбира се, не”, ще възкликне скептикът. Но може би не всички са толкова сигурни…

22 ЖЕРТВИ НА ТУТАНКАМОН

Един от най-известните и загадъчни случаи на отмъщение на мъртви срещу живи е проклятието на фараона Тутанкамон. Гробницата на този млад египетски владетел е открита на 26 ноември 1922 година от английска експедиция, оглавена от египтолога Ховард Картър и археолога-любител лорд Карнарвън. Тя се оказала една от малкото неограбени в Долината на царете. В гробницата изследователите открили несметни съкровища от епохата на древен Египет, както и златния саркофаг на самия фараон.
Изследователите проникнали в погребалната камера на Тутанкамон на 13 февруари 1923 година. В този ден се случило и едно символично събитие: канарчето на Картър било погълнато от кобра (както е известно, при египтяните змията е символ на могъществото и дори е увенчавала короните на фараоните). Разказвали също, че членовете на експедицията получили още едно предупреждение да не закачат останките на древноегипетския владетел – говорело се, че над саркофага на Тутанкамон имало надпис: „Смъртта няма да закъснее да докосне с крилата си всеки, който влезе в тази свещена гробница”. Наистина, оттогава надписът не е виждан от никого и не може да се каже със сигурност дали в действителност е съществувал. Докато поредицата беди, застигнали археолозите, са исторически факт.
Не минали и два месеца от откриването на гробницата на Тутанкамон, когато настъпила първата загадъчна смърт – на 5 април в каирския хотел „Континентал” внезапно починал лорд Карнарвън. Според една от версиите смъртта била вследствие на възпаление на белите дробове, според друга причината била ухапване от малариен комар, според трета – заразяване на кръвта. Забележителното е, че в последния час от живота на лорда угаснал токът в цял Кайро (по необясними причини настъпила авария в електрическата мрежа). Плъзнали слухове, че в същия ден в Англия започнало да вие и умряло кучето на Карнарвън. Когато узнал за смъртта на своя приятел, американецът Джордж Голд пристигнал спешно в Долината на царете и внимателно изследвал гробницата, надявайки се очевидно да открие някакви обяснения за трагедията. Но към полунощ внезапно вдигнал температура и вечерта на следващия ден също починал.
Булевардната преса веднага поела новината за проклятието на фараона, което застига всички, които по някакъв начин са причастни към оскверняването на древната гробница. Тези новини се подгрявали с все нови и нови случаи: изпаднал в кома и починал Артър Мейс – археологът, участвеал в отварянето на гробницата. Починал и Арчибалд Рид, който направил рентгеновите снимки на мумията. Смъртта отнесла и огледалия погребението промишленик Джоел Уулф. През 1929 година от ухапване на малариен комар починала вдовицата на лорд Карнарвън, както и личният секретар на Картър – Ричард Бател.
В продължение на 15 години жертви на проклятието станали 22 души, при това 13 от тях непосредствено присъствали при отварянето на гробницата. Наистина, по неизвестни причини проклятието не засегнало Ховард Картър, който пръв прекрачил прага на злополучната гробница…

ЖРИЦАТА, ПОТОПИЛА „ТИТАНИК”

Това не е единственият случай, когато мъртъвци убиват хора.
32 години преди откриването на гробницата на Тутанкамон в Египет германският професор Сорен Резден открил в Долината на царете погребение на храмовия писар Сенар. В гробницата ученият бил посрещнат от предупреждението, че обезпокоилият праха на мъртвите „завинаги ще бъде погълнат от пясъците преди Луната два пъти да смени лицето си”. Независимо от това професорът започнал разкопките. Но скоро след като Резден напуснал Египет, бил открит мъртъв в каютата на кораба, с който пътувал. Корабният лекар констатирал, че смъртта е настъпила от задушаване, без при това да бъдат открити признаци за насилие. В юмрука на мъртвия археолог се оказала шепа пясък…
Приблизително по същото време петима араби открили в Тива гробницата на жрица на Амон Ра, живяла преди около четири хиляди години. И веднага започнали събития, които не биха могли да бъдат обяснени с друго освен с проклятие. Арабите продали саркофага с мумията на англичаните, но не могли да си поделят печалбата, сбили се и загинали от раните си. Бедите не подминали и купувачите на останките на жрицата. Новият собственик случайно се одраскал в саркофага, след което започнало заразяване на кръвта и се наложило ръката му да бъде ампутирана.
Помощниците му също били застигнати от смъртта: първият скоро се застрелял, вторият починал от треска, третият попаднал под колелата на карета. Беди се случвали и с всички, които така или иначе имали работа с мумията: изследователи, журналисти, фотографи, дори с хората, които натоварили саркофага.
През 1889 година злополучните останки попаднали в Египетската зала на Британския музей и веднага върху администрацията се стоварила буря от писма на възмутени посетители. Хората припадали пред саркофага, след посещение в Египетската зала започнали да ги преследват различни неприятности. Разбунтували се дори пазачите в музея – те отказвали да влизат в залата, защото се страхували да погледнат саркофага.
През 1912 година музеят все пак решил да се избави от мумията и я продал на американски милиардер. Но по пътя към Америка параходът, превозващ останките на египетската жрица потънал.
И за гибелта на знаменития „Титаник”, претърпял катастрофа на 14 април 1912 година, обвиняват мумия. Оказва се, че именно на борда на „непотопяемия” кораб решили да откарат балсамираните останки на египетска прорицателка от времената на Аменофис IV. Разбира се, никой не придал значение на фразата, гравирана на лежащата под главата на мумията фигурка на Озирис: „Стани от прахта и твоят взор ще съкруши всеки, който застане на пътя ти”.
Товарът бил толкова ценен, че решили да не го слагат в трюма, а го оставили направо зад капитанския мостик. И всички прекрасно знаят как завършил първият и единствен рейс на „Титаник”…

ПРИНЦЕСА НА УКОК

През 1939 година на алтайското плато Укок открили мумия на жена, погребана преди около две и половина хиляди години. Учените я нарекли условно Принцесата на Укок, макар че, ако се съди по облеклото и татуировките, жената била по-скоро шаманка. Находката била пренесена за изучаване в Новосибирск. Дълго време нямало никакви произшествия.
Мистичните събития започнали точно 10 години, след като бил отворен древният гроб. През септември 2003 г. Алтай бил разтресен от страшно земетресение, чийто епицентър съвпаднал със същото място, където някога почивал прахът на шаманката. Земетресението било толкова силно, че разположеното наблизо село Белтир се оказало разрушено до основи.
След това републиката била залята от нови беди: случили се множестов наводнения, рязко се увеличил броят на самоубийствата. Алтайците са уверени, че тези нещастия ще спрат едва след като мумията на шаманката се върне в родината си…
Могат ли мъртвите да отмъщават на живите, за това, че те са разтревожили праха им? „Всичко си има научно обяснение!”, ще възкликне скептикът. Може би…

%d bloggers like this: