Тайните на неразчетените ръкописи

5501

Поразително е, но в световната история все още съществуват текстове, които не са прочетени. Стотици криптографи, лингвисти, математици влагат усилия за разшифровката им, но напразно – тайната им остава неразгадана…

 

МАНУСКРИПТЪТ НА ВОЙНИЧ

 551

Манускриптът на Войнич е може би най-известният от всички тайнствени текстове в историята. Според оценки възрастта му е повече от 500 години, но става достъпен за широката общественост едва през ХХ век. През 1912 година антикварят Уилфрид Войнич го купува на разпродажба на книги. 18 години той се опитва да разшифрова тайнствения текст, но така и не успява.

Манускриптът на Войнич е загадка в загадката. Не е известно на какъв език е написан, не е известно какво изобразяват рисунките в тази книга. Авторството му е приписвано и на Роджър Бейкън, и на Джон Ди, и на други алхимици, но няма конкретни доказателства за нито една от версиите.

От предполагаемите хипотези за произхода му най-интересни са две, макар че са противоположни. Според първата, изказана от американския криптограф Джон Стойко, текстът е написан в Киевска Рус без използването на гласни. Криптографът е уверен, че ръкописът представлява събраните писма на тайнствения владетел на Киевска Рус на име Ора с хазарския властелин Маня Коза, писани по време на войните между Русия и хазарите. В потвърждение на тази версия може да се каже, че в манускрипта са изобразени стените на града със зъбците във формата на „лястовича опашка”. Такива през ХV век има само в Северна Италия и… в московския Кремъл.

Според друга версия манускриптът е с ацтекски произход. Хипотезата е формулирана в началото на тази година от учените Артър Такър и Рексфорд Талбърт. Те предлагат версията, че текстът е написан на един от многобройните изчезнали диалекти на ацтекския език – нуатъл, а авторът му е представител на ацтекския елит от ХV в., който е посетил Европа.

Манускриптът обаче продължава да е неразгадан.

 

КНИГАТА НА СОЙГ

 552

Името на Джон Ди – лекар и алхимик от Елизабетинската епоха, е свързано с още един загадъчен текст – т.нар. Книга на Сойг. Джон Ди посвещава целия си живот на опитите да разшифрова този трактат за магия и паранормални явления. За целта той постоянно пътува в Европа и се среща с Едуард Кели, който е главен специалист по магия от онова време. Според легендата в разшифровката на книгата Джон Ди използва магически кристал, с който установява, че текстът е написан в Едемската градина и може да бъде прочетен единствено от архангел Михаил. Ди смята също, че архангелът е авторът на тази книга.

Дълго време текстът се смята за изгубен, но преди 20 години два екземпляра са открити в Англия. Криптографите веднага започват да правят опити да прочетат текста, но и до ден-днешен Книгата на Сойг си остава загадка…

 

КОДЕКСЪТ РОХОНЦИ

 554

Друг загадъчен манускрипт, аналогичен на манускрипта на Войнич, е „Кодексът Рохонци” от библиотеката на князете Батяни в Рехнице. Когато през 1838 г. представителят на рода Густав Батяни поднася на Унгарската академия на науките почти цялата си колекция от книги, сред безценните екземпляри откриват богато илюстриран и написан на непознат език ръкопис. Засега никой не е успял да го разчете. Според едни е написан на древен праунгарски език, смесен с шумерски йероглифи, според други езикът е дако-романски, брахми или хинди.

„Кодексът Рохонци” изиграва своята роля в националното самоосъзнаване на унгарците. Сместа от потенциален староунгарски с езика на древната цивилизация говори за архаичния произход и величието на унгарския народ. От тук учените формулират версията, че „Кодексът Рохонци” е още една фалшификация на антикваря Самуил Немеш, който твори по същото време, когато е открит ръкописът. Той е националист до мозъка на костите си и дори се опитва да докаже, че сред библейските персонажи е имало унгарци. На ръката му принадлежат много фалшификати на антикварни ръкописи и карти, които изкривяват историята на унгарския етнос – в негова полза, разбира се.

 

РОНГО-РОНГО

 555

Историята на ронго-ронго е печален пример как може бързо да бъде унищожен език. Тези древни дъсчици с уникалните писмена на жителите на остров Пасха са открити за първи път през 1864 г. от епископ Ейро. Но никой така и не успява да ги прочете – по-голямата част от населението на острова е откарано в робство две години по-рано.

Поколения наред се опитват да разшифроват езика на остров Пасха. Текстът на плочките представлява йероглифно писмо. Според някои хипотези това са магически формули, насочени към увеличаване на реколтата.

 

%d bloggers like this: