Тайното братство на Слънцето

604-22

Майкъл Силвъруотър е лекар-травматолог, който цял живот се увлича от всичко тайнствено и непознато, от различни езотерични учения – от индийската йога до вудумагия. Автор е на книгата „Вечният змей”. Под влияние на книгите на Кастанеда Силвъруотър решава, че истинското знание трябва да се търси в Южна Америка.

През 2004 г. той се запознава с Мириам Кенди. Жената има диагноза рак, който не подлежи на опериране. Тя заминава за Южна Америка, където търси потомците на древните инки, наричащи себе си „Братство на Слънцето”. Следвайки техните методики, Кенди напълно и завинаги се спасява от смъртоносната болест.
Двамата посещават селището на планинците, където липсват каквито и да било постройки. Оказва се, че огромните купчини натрупани камъни са колибите на монасите. Американският лекар живее месец сред „братята”, изповядващи древно учение. Узнава, че „Братството на Слънцето” е андският филиал на Великото Бяло братство – тайна организация на просветени мистици, които могат да общуват помежду си чрез телепатия, намирайки се в различни места на земното кълбо.
В планинския манастир „Седемте лъча” живеят 30 монаси, наричащи себе си „Слънчево братство”. Те са високи, атлетично сложени мъже с бяла кожа, гъсти руси коси и бради и имат една удивителна особеност – имат очи с различен цвят: едното око е светло (синьо или зелено), а другото е кафяво.
Сред монасите има млади и стари и Майкъл с удивление узнава, че най-възрастният – лидерът на общината Педро де Пайва, е навършил 94 години, а изглеждал на не повече от 65.
Разказват му, че „Слънчевото братство” съществува от времената на Лемурия – континент, съществувал някога в Тихия океан. По-късно носителите на истината живели сред инките, а когато европейските завоеватели унищожили империята им, се оттеглили в планините, за да съхранят знанията си.
Членове на братството могат да бъдат само мъже, които спазват абсолютен аскетизъм – само понякога са принудени да вземат при себе си жени, за да им раждат синове. По тази причина взели в манастира Мириам. По-късно тя обяснява на своя приятел, че не всяка жена може да роди достоен продължител на древните традиции.
Монасите си осигуряват всичко необходимо в планините, като отглеждат зеленчуци в малки градинки, грижат се за кози, лами и кокошки. Но могат да издържат без храна месеци наред, черпейки енергия непосредствено от великия дух на Слънчевия змей. Инките също му се покланяли.

707-22

Недалеч от селището им се намира почти незабележим вход към пещера – главното светилище на Слънчевия змей. След като получава позволение, Майкъл влиза в храма – във въздуха пърхат малки светещи мушици. На една от стените на пещерата се вижда златен зиг-заг и с удивление лекарят открива, че той се движи с меки извивки. Завива му се свят и му се гади. Де Пайва извежда американеца от пещерата, а по-късно му обясняват, че за непосветения енергията на Слънчевия змей е прекалено силна и опасна.
Мириам му разказва, че в съседство с храма има още една пещера, която всъщност е портал към други светове. Братята периодично минават през нея към по-висок свят, който условно може да бъде наречен рай, но винаги се връщат от своя небесен дом, тъй като са призвани да пазят древната истина на Земята.
Посещението в пещерния храм укрепва здравето на Майкъл Силвъруотър и той с удивление открива, че се е избавил от хроничната си язва и алергичните прояви по кожата.
След години той отново посещава планинския манастир в Перу, смятайки да узнае повече за тайните знания на „Слънчевото братство”. И макар че взима със себе си водач, обикалят планините седмици наред, без да открият манастира. Тогава водачът му казва, че се случва понякога монасите да се оттеглят дълбоко в планините…

1 thought on “Тайното братство на Слънцето

Comments are closed.

%d bloggers like this: